Как един буркан крем разтърси две семейства – Моята история за доверие, ревност и прошка

– Какво правиш с този крем, Мария? – гласът на майка ми прониза тишината в кухнята като нож. Стоях с буркана в ръка, а сърцето ми туптеше лудо. Беше подарък от свекърва ми, Лиляна, за рождения ми ден – уж скъп, уж специален, а сега се оказа причина за буря, която щеше да помете всичко по пътя си.

– Просто го разглеждам, мамо. – Опитах се да звуча спокойно, но ръцете ми трепереха. – Лиляна ми го подари вчера.

Майка ми присви очи. – Знаеш ли колко струва този крем? Знаеш ли какво означава това? Не е просто подарък. Това е демонстрация. Иска да покаже, че тя може да ти даде повече от мен.

В този миг усетих как старата рана между двете семейства – моето и на съпруга ми, Димитър – отново се отваря. Винаги е имало напрежение между майка ми и Лиляна. Сякаш се състезаваха коя ще бъде по-важна в живота ми, коя ще ме обича повече, коя ще ми даде повече. А аз бях между чука и наковалнята.

Седнах на масата и се загледах в буркана. Кремът беше лъскав, с надпис на френски, миришеше на лукс и обещания. Но за мен беше просто още един повод за кавга.

Вечерта Димитър се прибра уморен от работа. Още от вратата усети напрежението.

– Какво става? – попита той, докато си сваляше якето.

– Нищо особено – излъгах аз. – Просто майка ми пак се е засегнала.

Той въздъхна тежко. – Пак ли заради нашите? Мария, не мога повече така. Всеки път нещо ново. Не можем ли просто да живеем спокойно?

– Ако беше толкова лесно… – прошепнах аз.

На следващия ден майка ми дойде на кафе. Още с влизането й усетих ледената й дистанция.

– Реши ли какво ще правиш с крема? – попита тя уж между другото.

– Ще го ползвам, разбира се. Защо да го хвърлям?

– Защото не знаеш какво стои зад този подарък! – изригна тя. – Лиляна винаги е искала да ме засенчи! Виждаш ли какво прави? И ти й позволяваш!

Сълзите напълниха очите ми. Чувствах се виновна, объркана и ядосана едновременно.

– Мамо, моля те, не прави от мухата слон! Това е просто крем!

– Не е просто крем! Това е символ! – настоя тя.

Вечерта разказах всичко на Димитър. Той замълча дълго, после каза:

– Може би трябва да поговорим с нашите. Да изясним нещата веднъж завинаги.

Съгласих се с нежелание. Знаех, че тази среща ще бъде изпитание.

В неделя поканихме двете семейства на обяд. Масата беше отрупана с ястия, но въздухът беше тежък като олово.

Лиляна първа заговори:

– Мария, хареса ли ти кремът?

Майка ми я изгледа студено:

– Много щедър подарък. Не всеки може да си го позволи.

Лиляна повдигна вежди:

– Исках да зарадвам Мария. Не виждам нищо лошо в това.

– Понякога подаръците са начин да покажеш превъзходство – отвърна майка ми.

Димитър се намеси:

– Моля ви, стига! Това е абсурдно! Не може един крем да ни разделя!

Аз избухнах в сълзи:

– Омръзна ми да съм между вас! Омръзна ми да се чувствам виновна за всичко! Защо не можете просто да ме оставите да бъда щастлива?

Настъпи тишина. Всички гледаха в чиниите си.

След обяда майка ми си тръгна без дума. Лиляна остана и ме прегърна неловко.

– Не исках да ти причиня това, Мария. Просто… понякога забравям колко са крехки отношенията между хората.

Димитър ме прегърна силно вечерта.

– Ще мине и това – каза той тихо.

Но нищо вече не беше същото. Майка ми започна да идва по-рядко. Лиляна стана по-предпазлива с подаръците си. Аз се чувствах като между два свята – никъде не напълно у дома.

Минаха месеци. Един ден намерих буркана с крема почти празен. Гледах го дълго и си мислех: струваше ли си всичко това? Един обикновен крем разби доверието между хората, които най-много обичам.

Понякога нощем се питам: дали някога ще мога отново да им вярвам напълно? Или винаги ще има нещо малко, което да ни разделя? Как мислите вие – възможно ли е прошката да заличи всичко?