Между дълга и любовта: Как подкрепих сестра си в най-трудния ѝ момент
– Не мога повече, Мариела. Просто не мога – гласът на Жана трепереше, а очите ѝ бяха подути от плач. Стоеше на прага ми, мокра до кости, с един-единствен куфар и детето си – малката Елица, която стискаше плюшеното си мече.
В този момент забравих за всичко – за недоспиването, за бебешкия плач от стаята на сина ми, за умората от работата и за собствените си тревоги. Прегърнах сестра си и я пуснах вътре. В онзи миг не мислех за нищо друго, освен че тя има нужда от мен.
Жана беше винаги силната. Тя беше тази, която ме защитаваше в училище, която първа се изнесе от вкъщи и започна работа в София. Но след десет години брак с Петър, всичко се срина. Той я остави с дългове, без дом и с дете на ръце. Родителите ни живееха в малко село до Пловдив и нямаха възможност да помогнат финансово – пенсиите им едва стигаха за лекарства и храна.
– Ще се оправим – казах ѝ тихо, докато ѝ правех чай. – Ще измислим нещо.
Но истината беше, че не знаех как. Съпругът ми Димитър работеше като шофьор на камион и често отсъстваше с дни. Аз бях в майчинство и парите ни стигаха едва-едва. Сега трябваше да изхранваме още две усти.
Първите дни бяха кошмарни. Жана не спираше да плаче нощем, а през деня се опитваше да бъде силна заради Елица. Детето усещаше напрежението и често се будеше с писъци. Аз се чувствах разкъсана между грижите за бебето, домакинството и опитите да подкрепя сестра си.
Една вечер Димитър се върна уморен от поредния курс до Германия. Седнахме на масата, а Жана тихо прибираше чиниите в кухнята.
– Не можем да продължаваме така – прошепна той. – Парите не стигат. Трябва да говориш с нея.
– Какво да ѝ кажа? Че няма място за нея тук? Че трябва да се оправя сама?
– Не, но… Мариела, мисли и за нас. Имаме дете. Ако нещо стане с работата ми…
Погледнах го с болка. Знаех, че е прав, но не можех да изгоня сестра си на улицата.
На следващия ден седнахме тримата на масата. Жана гледаше в пода.
– Ще си намеря работа – каза тя тихо. – Ще започна от нулата, няма значение какво ще е.
– Мога да гледам Елица, докато търсиш – предложих веднага.
Така започнаха дните на оцеляване. Жана работеше като касиерка в супермаркет наблизо. Връщаше се късно, изтощена, но поне носеше малко пари вкъщи. Аз гледах двете деца и се опитвах да поддържам дома ни спокоен, въпреки напрежението.
С времето започнахме да се караме за дреболии – кой е изял последното кисело мляко, кой ще плати сметките този месец, защо Елица е счупила любимата играчка на сина ми. Веднъж избухнах:
– Не мога повече! Всичко се струпа върху мен! Защо все аз трябва да оправям всичко?
Жана ме погледна със сълзи:
– Извинявай… Ако можех, щях да изчезна…
Тогава разбрах колко е отчаяна. Прегърнах я силно.
– Не казвай така. Семейството е за това – да си помагаме.
Минаха месеци. Димитър започна да се затваря в себе си. Вечерите мълчахме пред телевизора. Понякога усещах как ме гледа с упрек – сякаш аз съм виновна за всичко.
Една вечер той избухна:
– Това не е живот! Кога ще си тръгне? Кога ще сме пак само ние?
– Не знам… – прошепнах със свито сърце.
Сестра ми чу разговора ни. На следващия ден намерих бележка: „Благодаря ти за всичко. Ще се оправя сама.“
Изтичах навън и я намерих на автобусната спирка с Елица.
– Не тръгвай! Моля те! Не мога без теб!
Тя ме прегърна силно:
– Трябва да опитам сама, Мариела. Не искам да ви съсипвам брака.
Върна се след седмица – беше намерила стая под наем при една възрастна жена в квартала. Започна работа на две места – чистеше офиси сутрин и работеше в магазина вечер. Беше изтощена до крайност, но горда.
Виждахме се често – водех ѝ храна, гледах Елица, когато можех. С Димитър започнахме да говорим повече – разбрахме колко сме били близо до края.
Сега, година по-късно, Жана вече има собствена малка квартира и по-стабилна работа като администраторка в частна клиника. Елица ходи на детска градина и често играе със сина ми. Семейството ни премина през бурята – разкъсано, но оцеляло.
Понякога вечер сядам сама и си мисля: Дали направих правилното? Дали можех да помогна повече или по-малко? Колко струва едно семейство – пари или любов?
А вие как бихте постъпили? Щяхте ли да рискувате всичко заради сестра си?