Обади се на баба, тя ще знае какво да прави!

Телефонът звънна точно в 10 сутринта. Баба Мария остави кръстословицата настрана и вдигна слушалката. „Вашият внук току-що претърпя сериозна катастрофа. Той е виновен,“ обясни забързан глас от другата страна. „Колата му е напълно разбита и…“

„Коя кола?“ прекъсна го баба Мария с твърд глас, който не оставяше място за съмнение, че тя не е лесно манипулируема. „Той няма кола, кара колело!“

Настъпи кратка пауза, след което гласът продължи: „Ами… той е взел кола назаем от приятел и сега е в болницата. Нуждаем се от пари, за да покрием разходите.“

Баба Мария се усмихна леко, но не позволи на гласа ѝ да издаде нищо. „В коя болница е?“ попита тя спокойно.

„В ‘Пирогов’,“ отговори гласът бързо.

„Интересно,“ каза тя, „защото току-що говорих с него и той ми каза, че ще бъде в университета цял ден.“

Гласът от другата страна замълча за момент, след което се опита да се възстанови: „Може би е станала грешка. Може би трябва да проверите отново.“

Баба Мария се засмя тихо. „Знаете ли какво? Аз съм стара жена, но не съм глупава. Вие сте измамници и трябва да ви е срам!“

Тя затвори телефона с решителност и се върна към кръстословицата си. Но мислите ѝ не я оставиха на мира. Какво става с този свят, когато хората са готови да използват най-съкровените ни страхове, за да извлекат полза?

Тя си спомни за времето, когато беше млада и животът беше по-прост. Тогава хората си помагаха един на друг и никой не би си помислил да използва чуждото нещастие за лична изгода. Но сега всичко беше различно.

Седнала в уютния си хол, обграден от снимки на семейството си, баба Мария се замисли за внуците си. Те бяха нейното богатство и гордост. Винаги ги учеше да бъдат честни и добри хора, да не се поддават на изкушенията на лесната печалба. Но какво ще стане с тях в свят, където измамата и лъжата са толкова разпространени?

Тя реши да им разкаже за случилото се, когато се съберат всички заедно в неделя. Щеше да бъде добър урок за тях – как трябва винаги да бъдат внимателни и да не се доверяват лесно на непознати.

Когато дойде неделята, цялото семейство се събра около масата в кухнята на баба Мария. Децата тичаха наоколо, а възрастните разговаряха оживено. Баба Мария изчака подходящия момент и започна да разказва историята си. Всички я слушаха внимателно, а лицата им изразяваха смесица от изненада и възмущение.

„Бабо, как можа да ги разпознаеш?“ попита най-големият ѝ внук Петър с възхищение в гласа си.

„О, Петре,“ усмихна се тя топло, „когато живееш достатъчно дълго, научаваш се да разпознаваш лъжата от истината. И винаги трябва да вярваш на инстинктите си.“

Семейството обсъди случилото се дълго време след това. Всеки имаше какво да каже – някои споделиха свои подобни преживявания, други предложиха идеи как да се предпазят от подобни измами в бъдеще.

В края на деня баба Мария остана сама в кухнята си, доволна от това, че успя да предаде важен урок на своите близки. Но въпросът все още я глождеше: „Какво ще стане с нашето общество, ако не спрем тези измами? Как можем да защитим най-уязвимите сред нас?“