„Защо не мога да се омъжа на 57?“: Историята на Мария и битката за щастие

– Мамо, не мога да повярвам, че пак говориш за сватба! – Катерина тресна чашата на масата, а кафето се разля по покривката. В този момент усетих как сърцето ми се сви, сякаш някой го стисна с ледена ръка. Бяхме в малката кухня на панелката в „Люлин“, където съм отгледала Катерина сама, след като баща ѝ ни напусна, когато тя беше още на шест. Сега, на 57, мислех, че най-накрая мога да си позволя да бъда щастлива.

– Катерина, моля те, нека поговорим спокойно. Иван не е това, което си мислиш. Той ме обича, грижи се за мен, не иска нищо освен да бъдем заедно – опитах се да звуча уверено, но гласът ми трепереше.

– Мамо, ти си наивна! Той е с теб само заради парите ти! Не виждаш ли? Откакто се появи, все за някакви инвестиции говори, все ти намеква да му помогнеш с пари! – очите ѝ бяха пълни с гняв и сълзи.

– Това не е вярно! – извиках, по-остро, отколкото исках. – Иван никога не ми е искал пари. Само веднъж спомена, че има нужда от малък заем, но аз отказах и той не настоя.

Катерина се изсмя горчиво. – Мамо, ти си работила цял живот като учителка, спестявала си всяка стотинка, за да ми осигуриш бъдеще. Сега ще дадеш всичко на някакъв непознат?

Погледнах я. Виждах в очите ѝ не само страх, но и болка. Болка, че може би ще ме загуби. Но аз също имах право на щастие, нали?

Вечерта, когато Иван дойде, атмосферата беше нажежена. Катерина не искаше да вечеря с нас, затвори се в стаята си и пусна музика на слушалките. Иван ме прегърна. – Не се тревожи, Мария. Ще я убедим, че не съм измамник. Обичам те, искам да бъда с теб.

– Знам, Иван, но тя е всичко за мен. Не мога да я изгубя.

– Няма да я изгубиш. Ще ѝ докажа, че съм честен човек.

Дните минаваха в напрежение. Катерина започна да ми праща статии за измамници, които се женят за възрастни жени заради парите им. Понякога се прибираше късно, не искаше да говори с мен. Чувствах се като между два свята – този на дъщеря ми и този на Иван.

Една вечер, докато миех чиниите, Катерина влезе в кухнята.

– Мамо, проверих Иван. Няма постоянна работа, сменял е адреси, има дългове. Защо не ми каза?

Погледнах я, без да знам какво да кажа. Наистина не знаех всичко за миналото на Иван. Той ми беше казал, че е имал трудни години, но сега всичко е наред.

– Не знаех, Катерина. Той ми каза, че е имал проблеми, но сега работи.

– Работи? Къде? – гласът ѝ беше пълен със съмнение.

– В една строителна фирма, като технически ръководител.

– Провери ли? Видя ли трудов договор?

Поклатих глава. Не бях питала. Доверявах му се.

– Мамо, моля те, не се омъжвай за него. Ще те нарани.

Сълзите ми потекоха. – Катерина, и аз имам нужда от любов. Цял живот съм живяла за теб. Не мога ли поне веднъж да избера себе си?

Тя ме прегърна, но усещах, че между нас има стена.

След няколко дни Иван предложи да се срещне с Катерина. Седнахме тримата в хола.

– Катерина, знам, че се тревожиш за майка си. Разбирам те. Аз също съм имал трудности, не съм перфектен. Но обичам Мария. Не искам парите ѝ. Ако трябва, ще подпиша предбрачен договор.

Катерина го гледаше подозрително. – Добре, тогава нека видим документите ти. Искам да знам всичко за теб.

Иван се съгласи. Донесе документи, показа трудов договор, справка за дълговете си, които вече беше изплатил. Катерина не беше убедена, но поне замълча.

Минаха месеци. Напрежението не изчезна. Катерина все по-рядко идваше у дома. Аз се чувствах виновна, че избирам Иван, но и не можех да се откажа от него.

Една вечер, когато Иван беше на работа, Катерина ми се обади по телефона.

– Мамо, прости ми, че съм толкова рязка. Просто се страхувам да не останеш сама и наранена.

– Знам, дете мое. Но и аз се страхувам – да не остана сама, без любов, без теб.

– Ще бъда до теб, каквото и да стане. Но моля те, бъди внимателна.

Затворих телефона със сълзи в очите. Защо трябва да избирам между любовта и дъщеря си? Защо щастието на една жена на 57 изглежда толкова невъзможно?

Понякога се питам: заслужавам ли да бъда щастлива, дори ако това значи да разочаровам единствения си човек? Какво бихте направили вие на мое място?