Останах сама: Съпругът ми си тръгна, но истинският шок дойде на сватбата на Йордан

„Какво правиш тук?“ – гласът на Стефан прозвуча зад мен, докато стоях на прага на църквата, където щеше да се състои сватбата на Йордан. Бях изненадана да го видя там, след като той беше напуснал дома ни преди месеци, оставяйки ме сама с Иван. „Дойдох заради Йордан,“ отговорих тихо, опитвайки се да скрия треперенето в гласа си. Стефан ме погледна с онзи познат поглед на недоверие и ревност, който толкова пъти беше разрушавал спокойствието в нашия дом.

Стефан винаги беше ревнив. Още от самото начало на нашата връзка, той имаше навика да проверява телефона ми, да задава въпроси за всеки мъж, с когото разговарях. В началото го приемах като израз на любов и загриженост, но с времето това се превърна в тежест. Опитвах се да му обяснявам, че няма причина за съмнение, но думите ми сякаш не достигаха до него.

Когато Стефан си тръгна, почувствах облекчение и страх едновременно. Облекчение, защото най-накрая можех да дишам свободно без постоянните му обвинения. Страх, защото не знаех как ще се справя сама с Иван. Но животът продължи и аз се научих да бъда силна заради сина си.

На сватбата на Йордан обаче всичко се промени. Докато стоях в църквата и наблюдавах младоженците, усетих как някой ме докосва по рамото. Обърнах се и видях Мария – стара приятелка от университета. „Трябва да поговорим,“ каза тя с напрегнато изражение.

Излязохме навън и тя започна да ми разказва за нещо, което не можех да повярвам. „Знаеш ли защо Стефан си тръгна?“ попита тя. Поклатих глава. „Той има друга жена,“ продължи Мария. „И тя е тук, на сватбата.“ Сърцето ми спря за миг. Не можех да повярвам на ушите си.

„Коя е тя?“ – попитах с треперещ глас. Мария посочи към една група хора в далечината. Там стоеше жена, която познавах – Катя, сестрата на Йордан. Бяхме се срещали няколко пъти на семейни събирания и винаги съм я смятала за приятелка.

В този момент всичко започна да се върти около мен. Не можех да повярвам, че Стефан би могъл да направи нещо такова. Чувствах се предадена и унизена. Как можеше човекът, когото обичах и на когото вярвах, да ме изостави заради друга жена?

Върнах се в църквата с тежко сърце и седнах на една от пейките. Гледах как Йордан и неговата булка си разменят обети и се чудех какво е останало от моите собствени обещания към Стефан. Дали някога ще мога отново да вярвам в любовта?

След церемонията Стефан ме намери отново. „Трябва да поговорим,“ каза той с тих глас. Излязохме навън и той започна да ми обяснява какво се е случило. „Не знам как стана така,“ каза той. „Не исках да те нараня.“ Но думите му звучаха празно.

„Как можа?“ – попитах го със сълзи в очите. „Как можа да ме оставиш заради нея?“ Той не отговори веднага, само стоеше там с наведена глава.

„Просто… нещата между нас не вървяха,“ каза най-накрая. „Но това не означава, че не те обичам.“ Тези думи ме удариха като нож в сърцето.

След този ден животът ми се промени завинаги. Разбрах, че трябва да продължа напред без него и че трябва да бъда силна заради Иван. Но въпросът остава: какво правиш, когато човекът, когото обичаш най-много, те предаде по този начин? Може ли някога отново да се довериш на някого?