Тежестта на тайната: Колко струва майчината обич?

– Мамо, моля те, не казвай на Мария. Просто… така е по-добре за всички ни. – Гласът на Даниел трепереше по телефона, докато аз стисках банкнотите в ръката си, усещайки как сърцето ми се свива от вина.

Беше късен ноемврийски следобед, а навън дъждът барабанеше по прозорците на панелката в Люлин. Седях сама на кухненската маса, пред мен – пликът с парите, които синът ми ми беше превел този месец. Не беше първият път. От година насам Даниел ми изпращаше почти половината си заплата, уж за да ми помогне с разходите. Но истината беше, че отдавна се справях сама – пенсията ми стигаше, макар и с лишения. Той настояваше, а аз не можех да му откажа. Но всяка нова сума тежеше все повече.

– Защо трябва да крия това от снаха си? – питах се без глас, докато гледах снимката на Даниел и Мария от сватбата им. Усмихнати, млади, влюбени. А сега между нас тримата се беше настанила една грозна тайна.

Вечерта Мария ми се обади. Гласът ѝ беше напрегнат:
– Здравейте, мамо Елена! Даниел пак е умислен напоследък. Пари не ни стигат, а той не иска да говори за това. Не знаете ли нещо?

Почувствах как бузите ми пламват от срам.
– Не, Мария, не знам… Може би е уморен от работа – излъгах.

След разговора легнах и дълго не можах да заспя. В главата ми се въртяха думи като „дълг“, „благодарност“, „любов“. Кога майчината обич се превръща в товар? Кога помощта става пречка?

На следващия ден отидох до пазара. Срещнах съседката леля Пенка.
– Елена, как си? Даниел идва ли често? – попита тя с онази типична люлинска загриженост.
– Идва, идва… Помага ми – отвърнах уклончиво.
– Ех, късметлийка си ти! Моят син само по празници се сеща за мен.

Почувствах се още по-зле. Аз ли бях алчна? Или просто майка, която не иска да тежи на детето си?

Вечерта Даниел дойде у дома. Беше уморен, очите му – зачервени.
– Мамо, всичко наред ли е? – попита ме тихо.
– Не е наред, Дани! Тази тайна ме убива! – избухнах аз. – Не мога повече да лъжа Мария! Не мога да живея с мисълта, че руша брака ви!

Той седна срещу мен и зарови лице в ръцете си.
– Мамо… Мария не разбира защо давам пари на теб. Тя мисли, че трябва да спестяваме за дете, за нов апартамент… Ако разбере, ще се скара с мен. А аз… аз просто искам ти да си добре.

– Но аз съм добре! – извиках през сълзи. – Ти имаш семейство! Трябва да мислиш за тях!

Даниел ме погледна отчаяно:
– Ти си ми майка. Не мога да те оставя сама. Помниш ли как татко ни остави? Как ти работеше на две места, за да ме изучиш? Сега е мой ред да ти върна…

– Не и така! – прекъснах го аз. – Любовта не се мери с пари! Не искам да бъда причина за вашите проблеми!

Настъпи тежко мълчание. Чуваше се само тиктакането на стария стенен часовник.

След няколко дни Мария дойде у дома неочаквано. Очите ѝ бяха подпухнали от плач.
– Мамо Елена… Знам всичко. Видях банковото извлечение на Даниел. Защо не ми казахте?

Погледнах я безсилно:
– Защото той ме помоли… Не исках да ви навредя.

Мария седна до мен и хвана ръката ми:
– Аз не съм против да помагаме. Но защо трябва да има тайни? Това ни разрушава…

В този момент осъзнах колко много сме се отдалечили един от друг заради едно добро намерение, превърнало се в бреме.

Седнахме тримата – аз, Даниел и Мария – и говорихме дълго. За страховете си, за очакванията, за това какво значи семейство. Решихме занапред всичко да обсъждаме открито. Даниел обеща да не крие нищо повече от Мария. А аз обещах да приема помощ само когато наистина имам нужда.

Сега често се питам: Колко струва майчината обич? Може ли тя да бъде измерена с пари или с жертви? Или истинската любов е в доверието и откритостта?

А вие как мислите – има ли цена майчината обич или най-голямата помощ е честният разговор?