Историята на един ерген: Защо мъжете се колебаят да се обвържат

„Мартине, кога най-накрая ще се ожениш?“ — въпросът на майка ми пронизваше тишината в стаята като стрела, която не можех да избегна. Бяхме седнали на вечеря в малкия ни апартамент в центъра на София, а тя не спираше да ме гледа с онзи поглед, който казваше повече от думите. „Мамо, вече сме говорили за това. Не е толкова просто“, отвърнах аз, опитвайки се да запазя спокойствие. Но в действителност, вътрешно кипях.

На 38 години съм и никога не съм бил женен. Имам стабилна работа като инженер в голяма компания и притежавам собствен апартамент. Животът ми е подреден и независимостта ми е нещо, което ценя изключително много. Но за майка ми и за обществото около мен това не е достатъчно. Те искат да видят как се обвързвам, как създавам семейство, как следвам традиционния път.

Срещал съм много жени през годините. Някои от тях бяха прекрасни, но винаги имаше нещо, което ме спираше да направя следващата стъпка. Очакванията им към мен често бяха нереалистични. „Искам мъж, който да е винаги до мен, да ме разбира без думи и да е готов да жертва всичко за нашата връзка“, каза ми веднъж една от тях. Но как мога да жертвам всичко, когато дори не знам какво точно означава това?

Една вечер, докато седях сам в апартамента си и гледах през прозореца към светлините на града, се замислих за всички тези очаквания. Защо трябва да се променям, за да отговоря на нечии представи за идеален партньор? Защо трябва да се отказвам от свободата си? Винаги съм вярвал, че любовта трябва да бъде естествена и безусловна, а не обвързана с изисквания и компромиси.

Спомням си как веднъж излязох с една жена на име Елена. Беше интелигентна и красива, но още на първата среща започна да говори за бъдещето ни заедно — къде ще живеем, колко деца ще имаме. Почувствах се задушен. Не можех да разбера защо трябваше всичко да бъде планирано до последния детайл още от самото начало.

С времето започнах да осъзнавам, че проблемът не е в жените около мен, а в мен самия. Може би просто не съм готов да се откажа от живота, който съм изградил за себе си. Може би страхът от провал или от това да не оправдая нечии очаквания ме държи назад.

Една вечер, докато седях с приятелите си в любимото ни заведение в центъра на София, разговорът неизбежно се насочи към темата за брака. „Мартине, ти си последният от нас, който още не е женен“, каза Иван с усмивка. „Какво чакаш?“ Усетих как всички погледи се насочиха към мен.

„Не знам“, отвърнах честно. „Може би чакам правилния момент или правилния човек. Или може би просто не съм сигурен дали това е пътят за мен.“ Приятелите ми кимнаха разбиращо, но усещах как въпросът остава висящ във въздуха.

Връщайки се вкъщи онази вечер, осъзнах колко много натиск има върху мъжете в нашето общество да следват определени стъпки в живота си. Да се оженят, да имат деца, да бъдат успешни в кариерата си. Но какво става с тези от нас, които искат нещо различно?

Може би никога няма да намеря отговорите на тези въпроси. Може би ще продължа да живея живота си по начина, по който го правя сега — самостоятелно и независимо. Но понякога се чудя: дали наистина съм щастлив или просто се опитвам да избягам от страха си?“