Пукнатина между нас: Приятелство, пари и неизказаното

— Не мога повече така, Мария! — гласът на Ева трепереше, а очите ѝ хвърляха искри. — Винаги се оправдаваш с това, че Тодор се грижи за всичко. А ти? Кога ще започнеш да живееш собствения си живот?

Стоях в средата на малката ни кухня в Люлин, стиснала чашата си с чай толкова силно, че се страхувах да не я счупя. Навън валеше ситен дъжд, а по прозореца се стичаха капки, сякаш и небето плачеше заедно с мен. Ева беше най-добрата ми приятелка от гимназията — преживели сме заедно първите любови, студентските години, дори раждането на децата ни. Но сега между нас зееше пропаст.

— Не разбираш… — прошепнах аз, опитвайки се да не избухна. — Тодор работи по цял ден, аз се грижа за децата и дома. Това също е работа.

— Работа? — изсмя се тя горчиво. — Това е оправдание! Ти си умна жена, Мария. Имаш диплома по икономика, а стоиш вкъщи и чакаш той да ти даде пари за нови обувки! Не ти ли тежи?

Думите ѝ ме удариха като шамар. Винаги съм вярвала, че нашето семейство е екип — Тодор носи парите, аз се грижа за всичко останало. Но сега, когато Ева го изрече на глас, сякаш цялата ми сигурност се разклати.

— Не е толкова просто… — опитах се да обясня. — Децата са малки, а работата ми не е сигурна. Ако тръгна да работя сега, кой ще ги гледа? Майка ми е болна, а детската градина е пълна…

Ева въздъхна тежко и се обърна към прозореца.

— Винаги има причини да не направиш нещо. Но знаеш ли какво? Аз вече не мога да слушам оправданията ти. Имам чувството, че те губя…

Тя грабна чантата си и излезе, оставяйки ме сама сред тишината и миризмата на изстинал чай. Седнах на стола и зарових лице в ръцете си. Сълзите ми капеха по масата.

Вечерта Тодор се прибра уморен и разсеян. Децата пищяха около него, а аз стоях в ъгъла и го наблюдавах. Дали и той мисли като Ева? Дали ме вижда като бреме?

— Всичко наред ли е? — попита ме той, докато слагаше чинията си в мивката.

— Да… Просто съм уморена — излъгах.

През нощта не можах да заспя. Въртях се в леглото и мислех за думите на Ева. Винаги съм вярвала, че любовта означава доверие — че мога да разчитам на Тодор и той на мен. Но дали това ме прави зависима? Дали съм изгубила себе си?

На следващия ден реших да отида при майка ми в Надежда. Тя винаги е била силна жена — отгледала ме е сама след като баща ми ни напусна. Докато ѝ помагах да подреди лекарствата си, тя ме погледна внимателно.

— Какво има, Мария? Лицето ти е като буреносен облак.

— С Ева се скарахме… — започнах плахо. — Каза ми, че съм зависима от Тодор и че трябва да започна работа.

Майка ми замълча за миг.

— А ти какво мислиш?

— Не знам… Страх ме е. Ако тръгна да работя, кой ще гледа децата? А ако не тръгна — дали няма да изгубя себе си?

Тя сложи ръка върху моята.

— Мария, животът не е черно-бял. Когато бях млада, работех на две места и пак нямах време за теб. Сега съжалявам за това. Но ако чувстваш, че трябва да направиш нещо за себе си — направи го. Не заради Ева или Тодор, а заради теб самата.

Върнах се у дома объркана. Дните минаваха в рутина — закуска, училище, пазаруване, готвене… Но вече усещах празнина вътре в себе си. Започнах да разглеждам обяви за работа онлайн. Всяка вечер мислех какво би било, ако започна отново — дали ще мога да съчетая всичко? Ще бъда ли добра майка? Ще бъда ли щастлива?

Ева не ми се обаждаше. Липсваше ми ужасно много — нейните шеги, подкрепата ѝ… Но гордостта ми не позволяваше да ѝ звънна първа.

Една вечер получих съобщение от нея: „Извинявай… Бях груба. Просто се тревожа за теб.“

Сълзите ми потекоха отново. Отговорих ѝ: „И аз те обичам. Може би трябва да поговорим.“

Срещнахме се в малкото кафене до блока ни. Погледнахме се и избухнахме в смях през сълзи.

— Извинявай… Просто понякога забравям колко е трудно всичко — каза тя.

— И аз… Може би трябва да опитам нещо ново. За себе си.

Прегърнахме се силно.

Сега вече знам: приятелството може да понесе много удари, но истината винаги изплува на повърхността. А аз? Все още търся баланса между любовта и независимостта.

Понякога се питам: Може ли една жена в България да бъде едновременно добра майка, любяща съпруга и независима личност? Или винаги ще трябва да избира между тях?