„Разделено семейство: Бащата на съпруга ми не признава дъщеря ми от предишния ми брак“

Казвам се Мария и съм на 36 години. Омъжена съм за Иван от шест години. Той е вторият ми съпруг и заедно сме изградили живот, който ценя дълбоко. Въпреки това, над нашето щастие виси сянка — бащата на Иван, Георги, отказва да приеме дъщеря ми Лилия от първия ми брак.

Първият ми брак беше вихрена романтика, която започна в университета. Бяхме млади и влюбени, но с времето започнаха да се появяват пукнатини. Изневяра и разочарование доведоха до нашето разделяне през 2013 година, същата година, когато се роди Лилия. Въпреки разбитото сърце, Лилия стана светлината в живота ми и се зарекох да й осигуря най-добрия възможен живот.

Когато срещнах Иван, бях предпазлива, но изпълнена с надежда. Той прие както мен, така и Лилия с отворени обятия и за първи път от дълго време почувствах, че съм намерила партньор, който наистина ме разбира. Две години по-късно се оженихме и Иван стана прекрасен втори баща на Лилия. Той я третира като своя собствена дъщеря и връзката им е трогателна за наблюдение.

Въпреки това, Георги, бащата на Иван, никога не е приел Лилия като част от семейството. Още от самото начало той даде ясно да се разбере, че счита само биологичните деца на Иван за свои внуци. Думите му бяха като ножове, когато каза: „Имам само една внучка“, имайки предвид племенницата на Иван.

Семейните събирания винаги са напрегнати. Студеното отношение на Георги към Лилия е осезаемо и ми разбива сърцето да я виждам объркана от неговото безразличие. Тя е умно и любящо дете, което не разбира защо дядо й не я признава. Опитах се да говоря с Георги за това, надявайки се да види колко много неговото отношение наранява Лилия и мен, но той остава непреклонен.

Иван е до мен през цялото време, като многократно се е изправял срещу баща си. Въпреки това Георги остава твърд в отказа си да приеме Лилия. Това е болезнена ситуация, която е причинила разрив в нашето семейство. Празниците са особено трудни; радостта от сезона е засенчена от напрежението, което Георги носи със себе си.

Често съм се чудила дали има нещо повече, което мога да направя, за да променя мнението на Георги. Опитах се да го поканя да прекарва повече време с Лилия, надявайки се да види колко прекрасен човек е тя. Но всеки опит беше посрещнат със съпротива или открито отхвърляне.

Ситуацията ми оказва емоционално въздействие. Притеснявам се за влиянието, което ще има върху Лилия, когато порасне. Ще интернализира ли отхвърлянето на Георги? Ще повлияе ли това на самочувствието й? Тези въпроси ме преследват ежедневно.

Въпреки любовта и подкрепата от Иван и останалата част от нашето семейство, отказът на Георги да приеме Лилия се чувства като постоянен напомняне за разкъсаната природа на нашата семейна динамика. Това е рана, която отказва да заздравее, независимо колко време минава.

В моменти на отчаяние си напомням за любовта, която ни обгръща — непоколебимата подкрепа на Иван и устойчивостта на Лилия ми дават сила. Но реалността остава: нашето семейство е разделено и изглежда няма решение на хоризонта.