Преди да говориш лошо за друг, премини думите си през три сита – Мъдра притча, която всеки трябва да прочете

„Петре, какво правиш?“ – гласът на Мария, моята съпруга, ме извади от дълбоките ми мисли. Бях седнал на кухненската маса, обмисляйки как да споделя с нея това, което бях чул за Иван. „Нищо особено,“ отвърнах аз, но тя веднага усети, че нещо ме тревожи. „Знаеш, че можеш да ми кажеш всичко,“ добави тя с топъл поглед.

Истината беше, че бях чул слухове за Иван, мой дългогодишен приятел. Говореше се, че е замесен в нещо нередно в работата си. Не можех да повярвам, но същевременно не можех и да игнорирам това, което чух. Реших да се срещна с отец Георги, духовният ми наставник, за да потърся съвет.

Когато влязох в църквата, отец Георги ме посрещна с усмивка. „Какво те води при мен днес, Петре?“ попита той. Аз му разказах всичко – какво бях чул и как се чувствам объркан. Той ме изслуша внимателно и след това каза: „Преди да говориш лошо за друг, премини думите си през три сита.“

„Три сита?“ повторих аз объркано.

„Да,“ отвърна той. „Първото сито е истината. Уверен ли си, че това, което си чул, е истина?“

Замислих се. Не бях сигурен. Слуховете бяха само думи, които се носеха от уста на уста.

„Второто сито е добротата,“ продължи отец Георги. „Дори и да е истина, добри ли са тези думи? Ще помогнат ли на някого или ще навредят?“

Сърцето ми се сви. Знаех, че ако разпространя това, което чух, може да навредя на Иван.

„И третото сито е необходимостта,“ завърши той. „Необходимо ли е да го кажеш? Ще промени ли нещо към по-добро?“

Сега вече бях сигурен – нямаше нужда да казвам нищо. Отец Георги беше прав. Слуховете можеха само да разрушат приятелството ми с Иван и да създадат ненужни проблеми.

С благодарност напуснах църквата и се отправих към дома на Иван. Трябваше да говоря с него лично и да разбера истината от самия източник. Когато пристигнах, той ме посрещна с усмивка и веднага усетих, че няма какво да крие.

„Иване,“ започнах аз колебливо, „чух някои неща и искам да ги обсъдим.“

Той ме покани вътре и седнахме в хола му. Разказах му всичко, което бях чул, без да спестявам нищо.

Иван ме изслуша внимателно и след това каза: „Петре, благодаря ти, че дойде при мен първо. Истината е, че имаше недоразумение в работата ми, но вече всичко е изяснено.“

Усетих облекчение и радост. Нашето приятелство беше спасено благодарение на мъдростта на отец Георги и трите сита.

Когато се прибрах вкъщи, Мария ме попита как е минала срещата ми с Иван. Усмихнах се и й разказах всичко.

„Значи всичко е наред?“ попита тя.

„Да,“ отвърнах аз. „И научих важен урок – преди да говорим лошо за другите, трябва да премислим думите си внимателно.“

Сега седя тук и се чудя – колко често сме готови да повярваме на слухове без доказателства? Колко често позволяваме на думите ни да разрушат връзките ни? Може би е време всички ние да започнем да използваме трите сита в живота си.