„Защо спряхме да ходим на семейни вечери: Битката за диетите на децата ни“

Семейните събирания някога бяха ценна традиция за нас, време, когато всички можехме да се съберем, да споделяме истории и да се наслаждаваме на компанията си. Въпреки това, нещата се промениха драстично през последните няколко години. Съпругът ми и аз имаме две прекрасни деца, 7-годишен син на име Иван и 5-годишна дъщеря на име Мария. И двамата имат специфични хранителни нужди поради здравословни състояния, които изискват внимателно управление. За съжаление, това се превърна в точка на напрежение с родителите на съпруга ми, които изглежда не могат или не искат да разберат важността на спазването на тези хранителни ограничения.

Иван е диагностициран с целиакия, което означава, че не може да консумира глутен без да страда от сериозни здравословни последици. Мария, от друга страна, има рядко метаболитно разстройство, което изисква да следва строга нископротеинова диета. Тези състояния не са просто малки неудобства; те са сериозни здравословни проблеми, които изискват постоянна бдителност и внимателно планиране.

Въпреки най-добрите ни усилия да обясним ситуацията на родителите на съпруга ми, те продължават да пренебрегват нашите притеснения. Всеки път когато ги посещаваме, те настояват да сервират ястия, които са напълно неподходящи за нашите деца. Изглежда мислят, че малко глутен или протеин няма да навреди, въпреки че сме обяснили потенциалните здравословни рискове многократно.

Последната капка беше по време на семейна вечеря миналата Коледа. Бяхме предоставили списък с безопасни храни и дори предложихме да донесем собствени ястия, за да сме сигурни, че няма да има проблеми. Въпреки това, когато пристигнахме, беше ясно, че нашите искания са били игнорирани. Маса беше отрупана с ястия, които бяха забранени за Иван и Мария. Свекърва ми махна с ръка на нашите притеснения с думите: „Малко няма да им навреди. Трябва да се научат да ядат като всички останали.“

Съпругът ми и аз бяхме бесни. Не ставаше въпрос само за храната; ставаше въпрос за явното пренебрежение към здравето и благополучието на децата ни. Напуснахме вечерята рано, чувствайки се разочаровани и неуважени. Пътуването с кола до вкъщи беше тихо, и двамата загубени в мислите си как да се справим с този продължаващ проблем.

Оттогава взехме трудното решение да спрем да посещаваме семейни вечери в дома на родителите на съпруга ми. Това не е решение, което взехме лекомислено, но почувствахме, че нямаме друг избор. Здравето на децата ни трябва да бъде на първо място, дори ако това означава да пропуснем семейните събирания.

Това решение напрегна отношенията ни с родителите на съпруга ми. Те ни обвиняват, че сме прекалено защитнически настроени и твърдят, че ги лишаваме от време с внуците им. Това е сърцераздирателно, защото искаме нищо повече от това Иван и Мария да имат близки отношения с баба си и дядо си. Но докато не могат да уважат хранителните нужди на децата ни, не можем да рискуваме тяхното здраве.

Опитахме се да предложим алтернативни начини за прекарване на времето заедно, като срещи в парка или покана у дома ни, където можем да контролираме ситуацията с храната. За съжаление тези предложения бяха посрещнати със съпротива и обвинения, че сме неразумни.

Колкото и да ни боли, това е реалността пред която сме изправени. Здравето на децата ни е неприкосновено и докато родителите на съпруга ми не разберат това, семейните вечери ще останат в миналото.