„Децата на брат ми са лошо влияние върху сина ми“

Семейните събирания някога бяха нещо, което очаквах с нетърпение. Смехът, споделените ястия и радостта от гледането на децата как играят заедно бяха акценти на месеца ми. Но през последната година ентусиазмът ми намаля. Децата на брат ми, Александър и Мария, станаха източник на стрес и безпокойство за мен, особено когато става въпрос за тяхното влияние върху сина ми, Иван.

Това не се случи за една нощ. В началото бяха дребни неща — постоянните закачки на Александър или склонността на Мария да прави сцени, когато нещата не вървят по нейния начин. Пренебрегвах ги като типично детско поведение. Но с времето действията им станаха по-тревожни. Александър започна да използва нецензурни думи, които явно е научил отнякъде, а сцените на Мария се превърнаха в пълни истерии за най-малките неща.

Иван, който обикновено е добре възпитан и учтив, започна да имитира тяхното поведение. Започна да използва думи, които никога не съм мислила, че ще чуя от него, и да прави сцени, когато не получава това, което иска. Беше като да гледам как непознат завладява детето ми. Опитах се да говоря с него за това, обяснявайки защо такова поведение е неприемливо, но влиянието на братовчедите му изглеждаше по-силно от думите ми.

Обърнах се към брат си с надеждата за конструктивен разговор. Той го пренебрегна, казвайки, че децата ще си бъдат деца и че ще израснат от това. Неговото безразличие ме разочарова. Чувствах се сякаш пренебрегва моите притеснения и игнорира въздействието, което децата му оказват върху моето.

Ситуацията достигна връхната си точка по време на семейно барбекю миналия месец. Децата играеха в задния двор, когато чух викове. Изтичах навън и видях Александър и Иван в разгорещен спор. Александър беше предизвикал Иван да направи нещо опасно — да се изкачи на високата ограда, която разделя нашия двор от съседния — и Иван беше отказал. Александър го нарече страхливец, а Иван отвърна с думи, които дори не знаех, че знае.

Разделих ги и заведох Иван вътре. Той беше разстроен не само заради спора, но и защото се чувстваше притиснат да направи нещо, което знаеше, че е грешно. Сърцето ми се късаше да го видя толкова объркан.

След този инцидент взех трудно решение. Започнах да ограничавам посещенията ни при семейството на брат ми. Не беше лесно; семейните връзки са важни за мен, но трябваше да приоритизирам благополучието на Иван. Брат ми забеляза промяната и попита дали всичко е наред. Казах му истината — че съм загрижена за влиянието, което децата му оказват върху моето.

Той не го прие добре. Обвини ме в прекомерна защита и осъдителност. Отношенията ни са напрегнати оттогава. Семейните събирания сега са неловки събития, изпълнени с напрежение и неизказани думи.

Иска ми се нещата да бяха различни. Иска ми се брат ми да разбере моите притеснения и да ги приеме сериозно. Но засега трябва да направя това, което е най-добро за Иван, дори ако това означава да се дистанцираме от семейството.

Тъжната реалност е, че понякога семейството може да бъде източник на най-големите ни предизвикателства. Надявам се един ден нещата да се променят, но дотогава ще продължа да защитавам сина си от влияния, които могат да го отклонят от правия път.