„Скоро ще те отведа от тези неподходящи родители,“ прошепна баба на внука си

Мария винаги беше стълб на подкрепа за семейството си. Тя живееше само на няколко пресечки от сина си, Иван, и съпругата му, Емилия. Винаги когато Емилия имаше нужда от помощ с малкия им син, Алекс, Мария беше там на мига. Независимо дали ставаше въпрос за гледане на дете, готвене или просто за изслушване, Мария беше човекът, към когото се обръщаха.

Емилия оценяваше помощта. Отглеждането на дете, докато се справя с взискателна работа, не беше лесна задача. Иван работеше дълги часове като инженер, често оставяйки Емилия да се справя сама с Алекс. Помощта на Мария беше безценна. Въпреки това, понякога поведението на Мария изглеждаше малко странно. Тя правеше странни коментари или се държеше прекалено притежателно към Алекс. Емилия го отписваше като безобидни странности на възрастна жена.

Една вечер, след особено изтощителен ден на работа, Емилия се обади на Мария да я попита дали може да гледа Алекс за няколко часа. Мария се съгласи без колебание и пристигна в дома им за минути. Както обикновено, тя донесе любимите закуски и играчки на Алекс.

„Благодаря ти много, Мария,“ каза Емилия с уморена усмивка към свекърва си. „Просто ми трябват няколко часа да наваксам с работата.“

„Разбира се, скъпа,“ отвърна Мария, очите ѝ блестяха, докато гледаше Алекс. „Знаеш, че обичам да прекарвам време с внука си.“

Емилия се оттегли в домашния си офис, оставяйки Алекс под грижите на Мария. Къщата беше изпълнена със смеха на Алекс, докато играеше с баба си. Всичко изглеждаше нормално.

Но с напредването на вечерта поведението на Мария прие странен обрат. Тя започна да шепне на Алекс с нисък глас, думи, които едва се чуваха. „Скоро ще те отведа от тези неподходящи родители,“ каза тя тихо. „Ще бъдем толкова по-щастливи заедно.“

Алекс, твърде малък за да разбере тежестта на думите ѝ, се засмя и продължи да играе. Очите на Мария блестяха със смесица от решителност и лудост.

Междувременно Емилия беше в офиса си, неосъзната за случващото се в хола. Тя беше погълната от работата си, опитвайки се да спази наближаващ краен срок. Минаха часове преди най-накрая да излезе, чувствайки се донякъде удовлетворена.

„Как върви всичко?“ попита Емилия, когато влезе в хола.

Мария бързо се съвзе и се усмихна. „Всичко е наред. Алекс е такова удоволствие.“

Емилия не забеляза нищо необичайно и отново благодари на Мария за помощта ѝ. Когато Мария си тръгна, тя даде на Алекс продължителна прегръдка и прошепна: „Скоро.“

Дните се превърнаха в седмици и посещенията на Мария станаха по-чести. Тя продължи да прави обезпокоителни коментари към Алекс винаги когато бяха сами. Емилия остана неосведомена за нарастващото напрежение.

Една съдбоносна нощ Иван се прибра по-рано от обичайното и завари Мария да шепне на Алекс в слабо осветения хол. Той не можа да разбере думите, но усети че нещо не е наред.

„Мамо, какво му казваш?“ попита Иван с глас изпълнен със съмнение.

Мария погледна нагоре изненадана. „О, нищо важно. Просто му казвам колко много го обичам.“

Иван не беше убеден, но реши да не настоява по въпроса пред Алекс. По-късно същата вечер той обсъди притесненията си с Емилия.

„Мисля че мама се държи странно около Алекс,“ каза Иван. „Трябва да я наблюдаваме.“

Емилия се съгласи, но не осъзна напълно сериозността на ситуацията.

На следващата сутрин Емилия получи паническо обаждане от Мария. „Алекс е изчезнал!“ извика тя.

Паниката обзе Емилия и Иван и те се втурнаха към къщата на Мария. Те претърсиха навсякъде но не намериха следа от Алекс. Беше извикана полицията и започна разследване.

Дните се превърнаха в седмици без следа от Алекс. Общността се обедини около семейството, предлагайки подкрепа и молитви. Но надеждата започна да избледнява с времето.

Един ден съсед съобщи че е видял Мария да напуска града с малко момче което съответства на описанието на Алекс. Полицията я проследи до отдалечена хижа в гората.

Когато пристигнаха, намериха Мария живееща в заблудено състояние с Алекс до себе си. Тя беше убедила себе си че го спасява от неподходящи родители и му осигурява по-добър живот.

Алекс беше върнат при родителите си, но травмата от преживяването остави дълбоки белези върху семейството. Мария беше задържана и по-късно диагностицирана с тежко психично заболяване.

Някога сплотеното семейство беше разбито от изпитанието. Доверието беше нарушено и емоционалните рани щяха да отнемат години за да заздравеят.