Тайните на дъщеря ми: Истината зад новите обувки и джаджи

– Мария, откъде имаш тези маратонки? – гласът ми прозвуча по-остро, отколкото исках, докато гледах чисто новите бели Nike-и на краката ѝ. Тя дори не ме погледна, само сви рамене и продължи да рови в телефона си – също нов, последен модел Samsung, който със сигурност не бях купувал аз.

– Мамо ми ги даде – каза тихо, сякаш това беше най-естественото нещо на света. Но аз знаех, че майка ѝ няма такива възможности. След развода ни едва свързва двата края.

Вечерта не можах да заспя. Въртях се в леглото, мислейки за Мария. Откакто навлезе в пубертета, сякаш се беше затворила в себе си. Говорехме все по-малко. Аз работех на две места, за да ѝ осигуря нормален живот, а тя… тя се отдалечаваше все повече.

На следващия ден реших да я проследя. Чувствах се като някой лош шпионин от стар български филм, но не виждах друг начин. Изчаках я да излезе от блока и тръгнах след нея на разстояние. Мария вървеше бързо, с раница на гърба и слушалки в ушите. Спря пред едно кафене до училището и се огледа. След малко при нея дойде мъж – около четиридесетгодишен, с кожено яке и златен синджир. Сърцето ми заби лудо.

– Здрасти, Маре! – чу се гласът му. – Ето ти обещаното.

Той ѝ подаде малка кутия – нови слушалки. Мария се усмихна широко.

– Благодаря ти, чичо Кольо! Много си як!

Чичо Кольо? Не познавах такъв човек. Стоях скрит зад дървото и се чудех дали да изляза или да чакам още. След няколко минути мъжът си тръгна, а Мария остана сама. Тогава телефонът ми иззвъня – шефът от автосервиза ме търсеше. Проклех се за късмета си и побързах да се прибера.

Вечерта седнах до Мария на дивана.

– Мария, кой е този Кольо?

Тя замръзна.

– Какво? Откъде знаеш?

– Видях ви днес пред кафенето.

Очите ѝ се напълниха със сълзи.

– Татко… Не е това, което си мислиш! Кольо е приятел на мама от работата ѝ в магазина. Понякога ѝ помага с пари, а тя ми купува неща… Не исках да те тревожа.

– Защо не ми каза? – попитах тихо.

– Защото ти винаги си уморен… Не искам да ти тежа още повече. Знам колко ти е трудно след развода.

Седяхме мълчаливо. Спомних си как като малък майка ми криеше от баща ми, че взема пари назаем от съседката, за да ми купи нови обувки за първия учебен ден. Тогава не разбирах защо всичко трябва да е тайна. Сега историята се повтаряше с мен и Мария.

На следващата сутрин отидох при бившата си жена – Елена. Седнахме на кухненската маса в малкия ѝ апартамент.

– Елена, трябва да говорим за Мария и този Кольо.

Тя въздъхна тежко.

– Знам как звучи… Но Кольо е просто колега. Помага ми понякога с аванс или подарък за Мария. Не съм искала да те тревожа – ти и без това носиш цялата тежест на гърба си.

– Но така учим Мария да крие от нас! – казах ядосано.

Елена сведе очи.

– Може би си прав… Просто не знам как иначе да ѝ дам това, което заслужава.

Върнах се у дома с тежко сърце. Вечерта седнах до Мария и я прегърнах.

– Знаеш ли, Маре… Понякога родителите правят грешки, защото искат най-доброто за децата си. Но най-важното е да сме честни един с друг.

Тя кимна и се сгуши в мен.

– Обещавам повече да не крия нищо от теб, тате.

Сълзите ми потекоха без срам. За първи път от години почувствах, че между нас има истинска връзка.

Сега често си мисля: Колко често тайните между родители и деца разрушават доверието? Дали не е по-добре да споделяме страховете и трудностите си, вместо да ги крием зад подаръци и лъжи?