Бившата на приятеля ми се опита да ни раздели: История за изпитания, прошка и истинска любов

„Ти никога няма да бъдеш истинска майка на дъщеря ми!“, изкрещя ми Ирина, докато стояхме една срещу друга в тясната кухня на Стефан. Гласът ѝ трепереше от гняв, а очите ѝ ме пронизваха. В този момент осъзнах, че битката тепърва започва.

Всичко започна толкова невинно. Брат ми Петър отдаде под наем апартамента си на Стефан – мълчалив, но топъл човек, който тъкмо се беше развел. Аз събирах наема всеки месец и така започнахме да си говорим – първо за времето, после за книги, филми, музика. Един ден той ме покани на кафе. Не беше романтично предложение, по-скоро като приятелско рамо. Но нещо в усмивката му ме накара да се почувствам жива след дълги години самота.

Скоро започнахме да се виждаме по-често. Стефан беше внимателен, слушаше ме истински, а аз усещах как ледът в мен се топи. Той имаше дъщеря – малката Лили, която виждаше през уикендите. Първият път, когато я срещнах, тя ме погледна с огромните си кафяви очи и прошепна: „Ти ли си новата приятелка на тати?“ Усмихнах ѝ се, но в гърдите ми се сви нещо – знаех, че няма да е лесно.

Проблемите започнаха почти веднага. Ирина – бившата съпруга на Стефан – не можеше да приеме, че той продължава напред. Започна да звъни по всяко време – уж заради Лили, но винаги намираше начин да ме спомене с пренебрежение. „Не искам детето ми да е около непознати жени“, казваше тя по телефона. Или пък: „Мария няма право да ѝ купува подаръци!“

Стефан се опитваше да балансира между нас двете, но напрежението растеше. Веднъж Лили дойде при нас разплакана: „Мама каза, че ще спреш да ме обичаш, ако Мария остане.“ Сърцето ми се разкъса. Как можех да обясня на едно дете, че любовта не се дели?

Започнах да се съмнявам в себе си. Вечерите ни вече не бяха спокойни – всеки път, когато телефонът звъннеше, усещах как стомахът ми се свива. Стефан беше изтощен. „Не знам какво да правя“, призна една вечер. „Ирина използва Лили като оръжие срещу мен.“

Опитах се да говоря с Ирина. Поканих я на кафе в малкото заведение до блока. Тя дойде с ледена маска на лицето си.
– Ирина, не искам да ти взема мястото като майка – започнах тихо.
– Не ми говори за майчинство! – прекъсна ме тя. – Ти нямаш деца, не знаеш какво е!
– Знам само, че Лили страда от всичко това…
– Ако наистина ти пукаше за нея, щеше да се махнеш от живота ни!

Тръгнах си разтреперана. За първи път се замислих дали любовта ни със Стефан има шанс. Брат ми Петър също започна да се тревожи: „Мария, заслужаваш спокойствие. Не си длъжна да търпиш това.“

Но аз не исках да се отказвам. Обичах Стефан. Обичах и Лили по свой начин. Решихме с него да говорим открито с дъщеря му. Една събота седнахме тримата на дивана.
– Лили – започна Стефан – знаеш ли, че мама и аз те обичаме много?
Тя кимна.
– А Мария също те харесва и иска да бъдете приятелки.
Лили ме погледна плахо:
– Ще спреш ли да идваш, ако мама каже?
Погалих я по косата:
– Не искам никога да те карам да избираш между хората, които обичаш.

Тогава тя ме прегърна за първи път.

След този разговор нещата започнаха бавно да се променят. Ирина продължаваше с интригите – веднъж дори дойде пред блока и крещя пред всички съседи: „Мария е виновна за всичко! Тя разби семейството ми!“ Беше унизително и болезнено. Но този път Стефан излезе пред всички и каза твърдо:
– Ирина, стига! Достатъчно е! Лили има нужда от спокойствие.

С времето Лили започна да идва при нас с усмивка. Рисувахме заедно, готвехме сладкиши и гледахме анимации. Един ден тя донесе рисунка: тримата държахме ръце под дъга.

Ирина така и не прие напълно новото ни семейство. Но аз разбрах нещо важно – любовта не е само романтика и цветя. Тя е борба, прошка и избор всеки ден да останеш до човека, когото обичаш, въпреки бурите.

Понякога вечер си мисля: Ако можехте да изберете между спокойствието и истинската любов с всички нейни трудности – какво бихте избрали? Струва ли си битката?