Когато парите разделят семейството: Историята на една неизплатена надежда

„Какво си мислиш, че правиш?“ – извиках аз, когато влязох в хола и видях свекърва ми Стефка да разопакова новия си луксозен часовник. Беше от онези марки, които виждаш само в списанията и по телевизията. „Това ли е начинът, по който ще ни върнеш парите?“

Юлиан, моят съпруг, стоеше до нея и изглеждаше объркан. „Мила, моля те, нека не правим сцени,“ прошепна той, опитвайки се да ме успокои. Но как можех да се успокоя? Бяхме дали на Стефка значителна сума пари, за да й помогнем с някои дългове, които тя твърдеше, че са спешни. И сега тя си купуваше луксозен часовник?

„Стефка, обеща ни, че ще върнеш парите,“ продължих аз, опитвайки се да запазя гласа си стабилен. „Имаме нужда от тях за ремонта на апартамента.“

Стефка ме погледна с онзи поглед на самодоволство, който винаги ме е дразнел. „О, мила моя, не разбираш ли? Това е инвестиция. Часовникът ще увеличи стойността си с времето.“

Не можех да повярвам на ушите си. „Инвестиция? Ние не можем да си позволим такива ‘инвестиции’, когато имаме нужда от нова кухня и баня!“

Юлиан се намеси: „Моля те, нека не се караме пред мама. Ще намерим начин да се справим.“ Но думите му звучаха празно. Знаех, че той е разкъсан между мен и майка си.

Седмиците минаваха и напрежението в дома ни растеше. Всеки път, когато се опитвах да говоря с Юлиан за парите, той избягваше темата или ми казваше, че трябва да имаме търпение. Но търпението ми беше на изчерпване.

Една вечер, след като децата заспаха, седнахме в кухнята и аз реших да поставя въпроса ребром. „Юлиан, трябва да поговорим сериозно за парите. Не можем да продължаваме така. Имаме нужда от тях обратно.“

Той въздъхна дълбоко и ме погледна с уморени очи. „Знам, мила. Но какво мога да направя? Това е майка ми. Не мога просто да я притискам.“

„А какво за нас? За нашето семейство? Ние също имаме нужди,“ настоях аз.

Той замълча за момент и после каза: „Ще говоря с нея отново. Обещавам.“

Но дори и след този разговор нищо не се промени. Стефка продължаваше да живее в своя свят на лукс и самодоволство, докато ние се борехме с ежедневните разходи.

Един ден реших да я посетя сама. Отидох до нейния апартамент и почуках на вратата. Тя ме посрещна с усмивка, сякаш нищо не се беше случило.

„Здравей, мила! Какво те води насам?“ попита тя весело.

„Трябва да поговорим за парите,“ казах аз директно.

Тя въздъхна и поклати глава. „Още ли за това мислиш? Наистина трябва да се научиш да се отпускаш малко повече. Животът е твърде кратък за такива грижи.“

„Стефка, това не е просто грижа. Това е нашето бъдеще,“ настоях аз.

Тя ме погледна с онзи същия самодоволен поглед и каза: „Ще видиш, всичко ще се оправи. Просто трябва да имаш вяра.“

Върнах се вкъщи разочарована и ядосана. Как можеше тя да бъде толкова безразлична към нашите нужди?

Вечерта Юлиан забеляза настроението ми и ме попита какво се е случило.

„Говорих със Стефка,“ казах аз тихо.

Той въздъхна и поклати глава. „Знам, че е трудно. Но тя е моята майка…“

„А аз съм твоята съпруга,“ прекъснах го аз. „И ние сме твоето семейство сега. Трябва да направиш избор.“

Той замълча за момент и после каза: „Ще говоря с нея отново утре.“

Но дори и след този разговор нищо не се промени.

Седмиците минаваха и напрежението в дома ни растеше все повече и повече. Всеки път, когато се опитвах да говоря с Юлиан за парите, той избягваше темата или ми казваше, че трябва да имаме търпение.

Една вечер седнахме в кухнята след вечеря и аз реших да поставя въпроса ребром още веднъж.

„Юлиан,“ започнах аз тихо, „трябва да направиш избор между нас и майка ти.“

Той ме погледна с болка в очите си и каза: „Не мога да направя такъв избор.“

„Но трябва,“ настоях аз. „Не можем да продължаваме така.“

Той въздъхна дълбоко и каза: „Ще говоря с нея отново утре.“

Но дори и след този разговор нищо не се промени.

Седмиците минаваха и напрежението в дома ни растеше все повече и повече.

В крайна сметка разбрах, че може би никога няма да получим обратно парите си от Стефка. Но въпросът беше дали ще успеем да запазим семейството си въпреки всичко това?

Какво е по-важно – парите или семейството? И какво правиш, когато тези две неща са в конфликт?