„Ако майка му е толкова богата, нека тя плаща издръжката!” – Историята на една самотна майка от столичния квартал „Люлин“

– „Ако майка му е толкова богата, нека тя плаща издръжката!” – думите на съседката ми Мария още ехтят в ушите ми, докато се опитвам да заключа вратата с треперещи ръце. Беше късен следобед, а стълбището миришеше на готвено и цигари. Синът ми Виктор дърпаше якето ми, а аз се опитвах да не избухна пред него. В този момент разбрах, че животът ми вече няма да бъде същият.

Преди две години мъжът ми, Георги, си тръгна. Остави ни с няколко чанти дрехи и обещание, че ще се грижи за Виктор. Обещание, което бързо се изпари заедно с него. Оттогава живея в двустаен апартамент в „Люлин“, работя на две места – като касиерка в супермаркет и чистачка в частна детска градина. Всяка стотинка броя, всяка сметка ме кара да се задъхвам от страх.

Но най-тежкото не са парите. Най-тежко е усещането, че всички те гледат под лупа. Че всеки твой провал е повод за клюки. Че ако детето ти е без нови маратонки, значи си лоша майка. А ако поискаш издръжка от баща му – значи си алчна.

В онази вечер, когато Мария изрече онова изречение на стълбището, бях на ръба. Тя стоеше с ръце на кръста и ме гледаше с онзи поглед – сякаш съм виновна за всичко лошо в блока. „Георги каза, че си имала пари от майка ти. Че тя има апартаменти под наем. Защо тогава го влачиш по съдилища?“

Не знаех какво да кажа. Майка ми живее в провинцията и едва свързва двата края с пенсията си. Апартаменти? Това са фантазии на Георги, които удобно разказва, за да избегне отговорността си.

Вечерта седнах до Виктор, докато той рисуваше с пастели на масата. Погледнах го – толкова е малък още, а вече усеща напрежението у дома. „Мамо, защо тате не идва вече?“ – попита ме тихо.

Сърцето ми се сви. Как да обясня на дете, че баща му предпочита да избяга от трудностите? Как да му кажа, че светът не е справедлив?

На следващия ден получих писмо от съда – Георги беше подал жалба срещу размера на издръжката. В него пишеше, че „майката разполага със значителни финансови средства чрез родителите си“. Прочетох го три пъти. После го скъсах и заплаках.

В работата започнах да закъснявам – мислите ми бяха другаде. Колежката ми Силвия ме попита: „Какво става с теб? Изглеждаш ужасно.“ Разказах ѝ всичко. Тя само въздъхна: „Мъжете винаги намират начин да избягат от отговорност.“

Седмица по-късно бях призована в съда. Георги дойде с адвокат и нова приятелка – блондинка с маркови дрехи. Гледаше ме презрително, сякаш аз съм натрапницата в собствения си живот.

Съдията ме попита дали имам доказателства за доходите си и тези на майка ми. Показах банковите извлечения и пенсионното удостоверение на майка ми. Георги се подсмихваше.

След заседанието го настигнах пред входа:
– Защо лъжеш? Защо настройваш хората срещу мен?
Той само сви рамене:
– Не мога да плащам толкова. Ти ще се оправиш – винаги си се оправяла.

Върнах се у дома със смачкано достойнство. Виктор ме чакаше с рисунка – беше нарисувал трима ни заедно в парка. Погалих го по косата и се разплаках.

Дните минаваха в рутина – работа, грижи за Виктор, съдебни заседания и клюки по стълбището. Съседките шепнеха зад гърба ми: „Гледай я тая – все недоволна!“, „Да беше си намерила друг мъж!“, „Ама нали уж богаташка?“

Една вечер чух Виктор да плаче в стаята си. Влязох тихо и го прегърнах.
– Мамо, ти ще ме оставиш ли?
– Никога! – прошепнах през сълзи.

В онзи момент разбрах, че трябва да се боря не само за парите, а за достойнството си. За правото да бъда чута и уважавана.

Минаха месеци. Съдът отсъди минимална издръжка – колкото за един чифт обувки месечно. Георги изчезна окончателно от живота ни.

Но аз не се предадох. Започнах да уча вечерно счетоводство, за да намеря по-добра работа. Виктор растеше и ставаше все по-силен до мен.

Понякога още чувам клюките по стълбището или усещам осъдителните погледи на съседките. Но вече не ми пука толкова.

Питам се: Защо обществото винаги обвинява жената? Защо бедността е повод за присмех? И дали някога ще спрем да мерим човешката стойност с пари?

А вие как мислите – може ли една самотна майка да бъде щастлива в България днес?