Братовата Октавия и моят нощен кошмар: Как един подпис превърна живота ми в ад от семейни дългове

– Моля те, Дани, само за месец! – гласът на брат ми Стефан трепереше по телефона, а аз усещах как стомахът ми се свива. – Ако не го направим, ще ми вземат колата. Знаеш, че без нея съм загубен.

Стоях до прозореца в панелката ни в Люлин и гледах как дъждът се стича по стъклото. Жена ми Мария беше в кухнята и мълчаливо миеше чинии. Дъщеря ни Ива учеше за матурата си в съседната стая. Всичко изглеждаше спокойно, но вътре в мен бушуваше буря.

– Добре, Стефане – въздъхнах тежко. – Ще го направя. Но само за месец, ясно ли е?

– Обещавам! – чу се облекчение от другата страна. – Само месец.

Два дни по-късно стояхме пред нотариуса на булевард „Витоша“. Подписах документите, с които станах собственик на неговата Шкода Октавия. Брат ми сияеше, а аз се опитвах да не мисля за притесненията си. „Семейството е най-важно“, повтарях си.

Месецът мина, после още един. Стефан все отлагаше връщането на колата на негово име. Веднъж каза, че има проблеми с работата, друг път – че трябва да уреди някакви документи. Мария започна да се дразни.

– Защо все ти трябва да спасяваш всички? – попита ме една вечер, докато гледахме новините. – Ами ако стане нещо?

– Няма да стане – отвърнах й, но сам не вярвах на думите си.

Една сутрин получих писмо от частен съдебен изпълнител. Прочетох го три пъти, преди да осъзная какво пише: „Вие сте длъжник по изпълнително дело за неплатени глоби и данъци върху автомобил с регистрационен номер…“

Сърцето ми заби лудо. Обадих се на Стефан.

– Какво става? Защо получавам писма за дългове?

– Спокойно, ще ги оправя! – каза той, но гласът му беше неспокоен.

Дните минаваха, а писмата се трупаха. Започнаха да идват и призовки за съд. Мария вече не говореше с мен. Ива ме гледаше с тъга и страх.

Една вечер Стефан дойде у дома. Беше пребледнял и разтреперан.

– Дани, не мога да платя всичко… Имам още кредити… Моля те, помогни ми!

– Помогни ти?! – извика Мария от кухнята. – Ти ни вкара в този ад! Даниел може да загуби всичко заради теб!

Стефан се разплака. Никога не бях го виждал така. Аз стоях между двамата най-близки хора в живота си и усещах как се разпадам.

Следващите седмици бяха кошмар. Ходих по институции, адвокати, съдилища. Опитвах се да докажа, че не аз съм карал колата, че не аз съм натрупал дълговете. Но по документи всичко беше мое.

Семейството ни се разпадаше пред очите ми. Мария настояваше да се разведем, ако не намеря изход. Ива спря да говори с мен. Родителите ни се караха по телефона кой е виновен за това, че братята имат такива отношения.

Една вечер седях сам на терасата и гледах светлините на София. В главата ми кънтяха думите на Мария: „Семейството е важно, но не когато те унищожава.“

Стефан изчезна за няколко седмици. После разбрах, че е заминал за Германия да работи на строеж. Остави ме сам с дълговете и разбитото семейство.

Минаха месеци, докато успея да изплатя част от глобите и да върна колата на името на Стефан чрез пълномощник. Но белезите останаха – в отношенията ни с Мария, в погледа на Ива, в собственото ми сърце.

Сега често се питам: заслужава ли си да жертваш всичко заради семейството? Къде е границата между помощта и самоунищожението? Как бихте постъпили вие?