Майка, син и снаха: Когато любовта се превърне в битка за уважение

– Не мога да повярвам, че пак го правиш! – гласът на майка ми, Мария, отекна в хола, докато приятелите ми се споглеждаха неловко. Беше събота вечер, а аз – Георги – бях поканил няколко близки приятели у дома, за да отпразнуваме рождения ден на жена ми, Ива. Всичко вървеше добре, докато майка ми не реши да поднесе „изненадата“ си.

– Ива, миличка, резервирала съм ви уикенд в Банско! Само двамата с Георги, да си починете малко от всичко! – каза тя с широка усмивка, сякаш очакваше овации.

Ива замълча. Видях как преглъща трудно и се усмихва насила. – Много благодаря, Мария, но… не мога да приема. Имам важен проект в работата и трябва да остана в София.

Майка ми се втренчи в нея. – Проект? В събота и неделя? Не е ли по-важно да обърнеш внимание на брака си? Георги заслужава малко време с теб!

Почувствах как бузите ми пламват. Приятелите ми – Петър, Даниела и Стефан – се опитваха да не гледат към мен. Ива сведе поглед. Знаех, че работата й е важна – тя беше млад адвокат и този проект можеше да й донесе повишение. Но майка ми не разбираше това.

– Мамо, моля те… – започнах тихо.

– Не, Георги! – прекъсна ме тя. – Ти винаги я оправдаваш! Кога ще поставиш брака си на първо място? Или чакаш да ти избяга?

Сърцето ми се сви. Бях между чука и наковалнята – обичах майка си, но обичах и Ива. А сега всички гледаха мен, сякаш трябваше да реша кой е прав.

– Мария, моля те… – опита се да се намеси Даниела, но майка ми я изгледа строго.

– Това е семейно! – отсече тя.

Ива стана от масата. Очите й бяха влажни. – Извинете ме…

Тишината беше оглушителна. Петър се изкашля и предложи да излезем на терасата за по цигара. Останах сам с майка ми.

– Защо го правиш? – попитах я тихо.

– Защото ти не можеш! Ти си слаб! Позволяваш на жена ти да те командва! А аз само искам най-доброто за теб!

– Мамо, това не е помощ. Това е контрол. Ива има право да избира какво е важно за нея.

– А ти? Ти кога ще избереш себе си?

Не знаех какво да кажа. Чувствах се като малко дете, което е сгрешило. Винаги съм бил „доброто момче“, което слуша мама. Но вече бях мъж с жена до себе си.

На следващия ден Ива почти не говореше с мен. Видях болката в очите й. – Защо не ме защити? – прошепна тя вечерта в леглото.

– Опитах… Просто… Не исках да я нараня.

– А мен?

Тези думи ме удариха по-силно от всичко друго. Започнах да се чудя дали наистина съм толкова слаб, колкото твърди майка ми.

След няколко дни майка ми ми звънна. Гласът й беше по-мек от обикновено.

– Георги… Може би прекалих. Просто… страх ме е да не те загубя. Ти си всичко за мен.

– Мамо, аз няма да изчезна. Но трябва да приемеш, че имам свой живот.

– Ще опитам… Но ти също опитай да разбереш мен.

Затворих телефона с тежест в гърдите. Семейството е като въже – ако дърпаш прекалено силно от едната страна, другата може да се скъса.

Седмица по-късно Ива все още беше дистанцирана. Опитвах се да я разсмея, да я прегърна, но усещах стена между нас.

Една вечер я намерих на балкона със сълзи в очите.

– Не мога повече така, Георги… Обичам те, но не мога всеки път да се боря за мястото си до теб.

– Ще говоря с майка ми. Ще й поставя граници.

– Не е само тя… Ти трябва да избереш кое е важно за теб.

Тези думи ме преследват и до днес. Дали съм лош син, ако защитя жена си? Или лош съпруг, ако защитя майка си? Къде е границата между любовта и контрола?

Понякога се питам: Колко от нас са изгубили себе си между две любими жени? И дали някога ще намерим сили да бъдем истински свободни?