Мечтите на дъщеря ми между две баби: Когато традициите се сблъскват с щастието на детето

— Не може така, Мария! — гласът на майка ми прозвуча остро, докато държеше в ръце поредната плетена жилетка, която беше донесла за внучката си. — Всяко дете трябва да уважава традициите! На нашето време това беше чест.

Свекърва ми, леля Станка, не остана по-назад. — Ама какво ще кажат хората, ако видят детето без мартеница през март? Или ако не носи червени чорапи на Бъдни вечер? Това са неща, които не се променят!

Стоях между двете жени, а малката ми дъщеря Елица се беше свила в ъгъла на стаята, с поглед вперен в новата си книжка с приказки — единственото нещо, което истински я радваше. Всяка баба беше донесла подарък: майка ми — плетена жилетка с тежък аромат на нафталин, а свекърва ми — дървена кукла с народна носия. Но Елица мечтаеше за нещо друго — за комплект цветни моливи и албум за рисуване, за които спестяваше от джобните си.

— Мамо, благодаря ти, много е хубава жилетката — промълви Елица, но гласът ѝ беше тих и неуверен.

— А куклата? — настоя леля Станка. — Виж колко е хубава! Точно като тези от нашето село.

Елица кимна учтиво, но очите ѝ останаха върху книжката. Аз усещах как напрежението в стаята расте. Всяка баба настояваше на своето, сякаш щастието на детето беше второстепенно.

— Мария, ти трябва да научиш детето си на уважение към корените! — продължи майка ми. — Не може само да чете книжки и да рисува. Трябва да знае откъде идва!

— Ама тя е още малка — опитах се да защитя Елица. — Има време да научи всичко това. Сега иска просто да бъде щастлива.

— Щастие без традиции е празно! — отсече свекърва ми.

Тези думи ме удариха като шамар. Спомних си собственото си детство — как майка ми настояваше да нося вълнени чорапи през лятото, защото така било прието. Как всяка Коледа трябваше да ям боб и ошав, въпреки че мечтаех за шоколадови бонбони. И как винаги се чувствах виновна, когато не изпълнявах очакванията ѝ.

Сега историята се повтаряше с дъщеря ми. Само че този път имаше две баби и два пъти повече очаквания.

— Мамо, може ли да отида при приятелката ми Деси? Ще рисуваме заедно… — тихо попита Елица.

— Не може! — почти едновременно отвърнаха двете баби. — Днес е събота, ден за семейството!

Погледнах към Елица и видях сълзи в очите ѝ. Сърцето ми се сви. Какво правех? Защо позволявах на традициите да задушават мечтите ѝ?

Вечерта, когато бабите си тръгнаха, седнах до Елица на леглото ѝ.

— Мамо, защо винаги трябва да правя това, което искат бабите? — прошепна тя.

— Защото те те обичат и искат най-доброто за теб… Но понякога забравят да попитат какво ти искаш — отвърнах аз и я прегърнах.

На следващата седмица реших да поговоря с майка ми и свекърва ми. Поканих ги на чай у дома.

— Мамо, лельо Станке, трябва да ви кажа нещо важно — започнах с треперещ глас. — Обичам ви и съм благодарна за всичко, което правите за нас. Но мисля, че е време да позволим на Елица сама да избира какво я радва.

Майка ми ме погледна строго:
— Ти не уважаваш нашите традиции!

— Напротив! Но вярвам, че можем да намерим начин да ги съчетаем с мечтите на детето. Може би вместо само плетени жилетки и кукли в носии, можем понякога да подаряваме и нещо, което тя истински желае. Например моливи или книжки.

Свекърва ми въздъхна:
— Ами ако забрави корените си?

— Няма да ги забрави. Но ще ги обича повече, ако ги открие сама, а не ако ѝ ги натрапваме.

Двете жени замълчаха. За първи път видях колебание в очите им.

След няколко дни майка ми донесе комплект цветни моливи за Елица.
— За теб… но обещай, че ще нарисуваш нашата къща на село — каза тя с усмивка.

Свекърва ми подари албум за рисуване и добави:
— А аз ще ти разказвам приказки от нашето детство, докато рисуваш.

Елица сияеше от щастие. За първи път видях как традициите и мечтите могат да вървят ръка за ръка.

Но знам, че тази битка няма край. Всеки празник носи нови спорове и компромиси. Понякога се питам: дали някога ще успея напълно да защитя мечтите на дъщеря си? Или винаги ще бъда разкъсвана между любовта към семейството и желанието детето ми да бъде истински щастливо?

А вие какво бихте избрали: традицията или щастието на детето?