Моята малка Лилия с марковата рокля: Лоша майка ли съм?

– Пак ли си я облякла с тази скъпа рокля, Мария? – гласът на майка ми прониза утрото, докато държах малката Лилия за ръка пред портата ни. Слънцето още не беше изгряло напълно, а вече усещах погледите на съседките, които се събираха пред магазина.

– Това е подарък за рождения ѝ ден, мамо. Какво толкова? – опитах се да звуча спокойно, но вътре в мен всичко кипеше.

– Не е за тук, Мария! Виж я – цялата в дантели и пайети, а другите деца тичат боси по прахта! – майка ми поклати глава и се обърна към съседката леля Пенка, която вече клатеше език и шепнеше нещо на ухото на другата жена.

Погледнах Лилия. Очите ѝ светеха от радост – въртеше се в кръг, полата ѝ се развяваше като облак, а аз се усмихнах през сълзи. Защо трябва да се срамувам, че искам най-доброто за детето си? Защо името ѝ – Лилия, а не Марийка или Катя – трябва да е проблем?

– Мамо, защо всички ме гледат така? – попита ме тихо Лилия, като се притисна до мен.

– Защото си красива, мило мое. – Прегърнах я силно, но думите заседнаха в гърлото ми. Истината беше друга. В нашето село различието се наказваше. Ако не си като всички, ако не носиш дрехите от пазара или не кръстиш детето си на баба му, ти си „другата“.

Вечерта вкъщи напрежението избухна. Мъжът ми, Георги, седеше намръщен на масата.

– Мария, пак ли ще правиш циркове? Защо трябва да се излагаме пред хората? Не може ли да си живеем като всички други?

– Какво значи „да се излагаме“? Да не би да крада? Да не би да правя нещо лошо? Просто искам Лилия да има хубави неща! – гласът ми трепереше.

– Ами ако утре някой ѝ се подиграе? Ако я отбягват? Ти мислиш ли за това?

– Мисля! Мисля всяка нощ! Но не мога да приема, че трябва да я науча да се крие и да се срамува от това коя е! – избухнах аз.

Георги замълча. В очите му видях страх – страх от хорското мнение, от това да не бъдем „различни“.

На следващия ден в магазина чух как леля Пенка говори на висок глас:

– Ей, тая Мария пак си мисли, че е нещо повече! Дете с име като от телевизията и дрехи като за софийските госпожици!

Сърцето ми се сви. Не бях богата – работех две работи, за да мога да купя тази рокля за рождения ден на Лилия. Не бях и „госпожа“. Просто исках дъщеря ми да се чувства специална.

Вечерта Лилия дойде при мен със сълзи в очите:

– Мамо, децата казаха, че съм глезла и че името ми е смешно. Че не съм като тях.

Прегърнах я силно. Как да ѝ обясня, че светът е жесток към различните? Че понякога любовта на майката може да стане причина за болка?

Седнахме двете на леглото.

– Знаеш ли, Лилия, когато бях малка, баба ти също ме караше да нося дрехите на братовчедите си. Мечтаех за нова рокля, но никога не получих. Обещах си тогава – ако имам дете, ще му дам всичко най-хубаво.

– Но защо хората са лоши към нас?

– Защото се страхуват от всичко различно. Но ти не трябва да се срамуваш от това коя си.

На другия ден реших да заведа Лилия на училище с обикновени дрехи. Тя беше тиха и свита. Виждах как погледът ѝ угасваше малко по малко.

Вечерта Георги ме погледна сериозно:

– Може би трябва да спрем с тези скъпи неща. Да я оставим да бъде като другите деца.

– А ако тя никога не бъде щастлива така? Ако винаги усеща, че трябва да се крие?

Той замълча. Аз също.

Минаха дни. Селото продължаваше да шушука зад гърба ни. Майка ми все по-често ми повтаряше:

– Мария, спри да я правиш различна! Ще ѝ навредиш!

Но аз виждах как Лилия страдаше – нито беше приета сред децата, нито можеше да бъде себе си у дома.

Една вечер тя дойде при мен с лист хартия:

– Мамо, нарисувах себе си с роклята от рождения ден. Там съм щастлива.

Погледнах рисунката и сълзите потекоха по лицето ми. Колко струва щастието на едно дете? Има ли цена любовта на майката?

Седнах до прозореца и гледах към тъмното село. Чувах далечните гласове на съседките и усещах тежестта на хорското мнение върху раменете си.

– Лоша майка ли съм, ако искам детето ми да бъде щастливо по свой начин? Или просто съм твърде различна за това място?

Кажете ми вие – къде е границата между любовта и прекаленото угаждане? И има ли изобщо място за различните сред нас?