Синова тайна: Колко струва майчината любов?

– Мамо, моля те, не казвай на Мария. Само този месец, обещавам – гласът на Даниел трепереше по телефона, а аз стисках слушалката така, сякаш можех да го прегърна през жицата. Беше късен ноемврийски следобед, навън дъждът чукаше по прозореца, а в мен се бореха вина и обич.

Даниел е единственото ми дете. Откакто баща му почина преди пет години, той стана опората ми. Ожениха се с Мария преди три години – хубава сватба в Пловдив, много гости, смях и надежди. Но животът не е приказка. След като се роди малкият Алекс, парите все не стигаха. Даниел работи като техник в една фирма за климатична техника, а Мария е учителка в детска градина. Заплатите им са като на повечето млади семейства – стигат за сметките и храната, но не и за нещо повече.

Първият път, когато Даниел ми изпрати пари, беше преди година. „Мамо, знам, че ти е тежко сама. Вземи тези пари за лекарствата и сметките.“ Не исках да приема, но той настояваше. После стана навик – всеки месец по 400 лева. „Само не казвай на Мария, тя ще се ядоса. Тя мисли, че всичко отива за Алекс и домакинството.“

Тази тайна започна да ме задушава. Всяка вечер гледах снимката на Даниел и Мария на шкафа и се питах – какво ще стане, ако тя разбере? Дали ще ме намрази? Дали ще се скарат? А аз… аз майка ли съм или крадец на семейното им щастие?

Една вечер Мария дойде с Алекс на гости. Седнахме на масата, а тя ме погледна право в очите:
– Мамо Ели, Даниел напоследък е много затворен. Все нещо крие. Ти знаеш ли какво става?
Погледнах я и усетих как бузите ми пламват.
– Не знам, мило. Може би е уморен от работа.
Алекс тичаше из стаята с любимата си количка, а аз усещах как лъжата ме разяжда отвътре.

Скоро след това Даниел дойде сам. Седнахме на балкона с по чаша чай.
– Мамо, Мария започва да подозира нещо. Не мога повече така. Но ако спра да ти помагам… как ще се оправяш?
– Сине, не искам да ви разделям. Не искам да живея с тази тайна.
– Ти си ми майка! Какво да направя? Ако ѝ кажа, ще се почувства предадена. Ако не ѝ кажа… ще се чувствам виновен към теб.

Тогава разбрах – тази тайна не е само моя. Тя е като отрова между нас тримата.

Минаха седмици в напрежение. Мария ставаше все по-студена към мен. Един ден дойде без предупреждение.
– Мамо Ели, трябва да поговорим сериозно. Знам, че Даниел ти праща пари зад гърба ми.
Сърцето ми спря за миг.
– Мария…
– Не ме лъжи! Видях банковото извлечение. Защо? Аз ли съм лоша снаха? Не заслужавам ли доверие?
Сълзите ѝ потекоха по бузите.
– Мило дете… Не исках да ви разделям. Просто… понякога ми е трудно сама.
– Защо не каза? Защо трябваше да криете от мен?

Тогава се разплаках и аз. Прегърнах я силно.
– Прости ми, Мария! Страхувах се да не ви натоваря още повече.

Даниел дойде вечерта и ни завари прегърнати в сълзи.
– Край! Повече няма тайни! – каза той твърдо.

Седнахме тримата на масата и говорихме цяла нощ. За страховете си, за вината си, за любовта си един към друг. Решихме – оттук нататък всичко ще е открито. Ще си помагаме според възможностите си, но без лъжи и тайни.

Сега често се питам – защо допуснах тази тайна да ни разделя? Колко струва майчината любов? Може ли тя да се измерва с пари или с жертви?

А вие как бихте постъпили? Кога помощта се превръща в бреме и кога любовта започва да боли?