Сянката на другата жена: Историята на една разбита доверие

– Мариела, трябва да ти кажа нещо… – гласът на съседката ми Галя трепереше, докато ме спря пред входа. Беше късен следобед, а аз се връщах от работа, уморена и с мисли за вечерята. Галя никога не беше от онези, които обичат клюките. – Виждала съм го… Димитър. Два пъти. Води някаква жена у вас, когато те няма.

Сърцето ми се сви така, сякаш някой го стисна с ледени ръце. Не можех да си поема въздух. Погледнах я невярващо, но в очите ѝ нямаше злорадство, само съчувствие и страх. – Сигурна ли си? – прошепнах. Тя кимна бавно.

Влязох в апартамента като призрак. Всичко си беше на мястото – детските играчки по пода, миризмата на супа от обяд, снимките ни по стената. Само че аз вече не бях същата. Вечерта мина като в мъгла. Димитър се прибра късно, както обикновено напоследък. Усмихна ми се, целуна ме по челото и попита как е минал денят ми. Усетих как гневът и болката се борят вътре в мен.

– Добре е – излъгах. – А твоят?

– Офисът беше лудница… – отвърна той и седна до дъщеря ни, Ива, да ѝ помогне с домашните.

Гледах ги и се чудех – как може човекът, когото обичам от 15 години, с когото сме преживели толкова много, да крие нещо такова? Или пък Галя греши? Може би е видяла някоя колежка… Но защо ще я води у дома?

Седмици наред живях в страх и съмнение. Всяка негова закъсняла вечер беше като нож в гърдите ми. Започнах да го следя с очи, да проверявам телефона му, да търся улики в дрехите му. Веднъж намерих женски парфюм по яката на ризата му. Не беше моят.

– Димитре, трябва да поговорим – казах една вечер, когато Ива вече спеше.

Той ме погледна изненадано.

– Какво има?

– Съседите казват, че водиш жена у дома, когато ме няма. Намерих и парфюм по ризата ти. Какво става?

Той замълча дълго. Видях как лицето му пребледнява.

– Мариела… Не е това, което си мислиш.

– Тогава какво е? – гласът ми трепереше.

– Това е… една колежка от работата. Има проблеми с мъжа си и… понякога идва тук да поговорим. Не исках да ти казвам, за да не се тревожиш излишно.

– А парфюмът?

– Може би е останал от нея… Не знам.

Не му повярвах. Познавам го твърде добре. От този момент започнах да се затварям в себе си. Станах раздразнителна с Ива, избягвах приятелките си, дори майка ми усещаше нещо нередно.

Една вечер не издържах и отидох при Галя.

– Гале, сигурна ли си? Опиши ми жената.

– Висока, с тъмна коса… Виждала съм я два пъти да излиза от вас към седем вечерта. Не изглеждаше като колежка…

Започнах да се чудя дали не полудявам. Да го напусна ли? Да говоря ли с нея? Ами ако всичко е недоразумение?

Минаха още дни в мълчание и напрежение. Една сутрин намерих бележка в джоба на Димитър: „Ще те чакам пак утре.“ Без подпис.

Тогава реших – ще го проследя. На следващия ден казах, че ще остана до късно на работа, но се върнах по-рано и застанах пред входа на блока. Видях ги – Димитър отключваше вратата ни заедно с непозната жена. Сърцето ми щеше да изскочи от гърдите ми.

Изчаках половин час и позвъних на вратата като непозната. Димитър отвори и застина.

– Мариела?!

– Да, аз съм! Коя е тази жена?

Жената ме погледна уплашено.

– Аз… аз съм Мария…

Димитър мълчеше.

– Какво става тук? – извиках през сълзи.

Мария избяга без дума. Димитър седна на пода и зарови лице в ръцете си.

– Прости ми… Не знам как стана така… Беше грешка…

Светът ми рухна за секунди. Всичко, което бяхме градили – доверието, любовта ни, семейството ни – се разпадна пред очите ми.

Последваха дни на тишина и студ между нас. Ива усещаше всичко и страдаше заедно с мен. Майка ми настояваше да го напусна веднага. Приятелките ми казваха да му дам шанс заради детето.

Но как се прощава такава лъжа? Как се живее с човек, който е предал всичко свято?

Всяка нощ плача в тъмното и се питам: „Къде сбърках? Защо не видях знаците по-рано?“

Сега стоя пред вас и ви питам: Може ли едно семейство да оцелее след такава измама? Или трябва да тръгна по свой път? Как бихте постъпили вие?