Тайните на снахата ми: Историята на една баба, която се изправи пред неочаквана истина

– Бабо, ще останеш ли с Мишо днес? – гласът на снахата ми, Даниела, трепереше леко, но аз реших, че е от умора. – Имам да свърша някои неща в града.

– Разбира се, Дани! – отвърнах веднага. – Знаеш, че винаги съм насреща за малкия.

Мишо беше моят свят. След като синът ми, Петър, се ожени за Даниела, животът ми се изпълни с нов смисъл. Всяка възможност да прекарам време с внучето си беше подарък. Даниела остави телефона си на масата в кухнята и излезе бързо, сякаш бягаше от нещо.

След час и половина игри и приказки Мишо започна да се прозява. Сложих го в леглото и го завих внимателно. В този момент телефонът на Даниела завибрира на масата. Не съм човек, който рови в чужди неща, но екранът светна и видях името „Иво“ и част от съобщението: „Ще дойдеш ли пак тази вечер? Липсваш ми…“

Сърцето ми се сви. Не исках да гледам повече, но пръстите ми сами докоснаха екрана. Прочетох още няколко съобщения – всички бяха пълни с нежност и обещания за срещи. Не можех да повярвам. Даниела? Моята снаха? Майката на Мишо? Какво да правя сега?

Цялата вечер не можех да си намеря място. Мишо спеше спокойно, а аз седях до прозореца и гледах към тъмното небе над София. В главата ми се въртяха хиляди мисли: Да кажа ли на Петър? Да говоря ли с Даниела? Ами ако греша? Може би има обяснение…

Когато Даниела се върна, беше усмихната и благодарна.
– Благодаря ти, мамо Мария! – каза тя и ме прегърна. – Не знам как бих се справила без теб.

Погледнах я в очите, търсейки някакъв знак на вина или притеснение, но тя изглеждаше спокойна. Може би си въобразявах? Но думите от телефона ѝ не ми даваха мира.

На следващия ден Петър дойде да вземе Мишо за разходка в Южния парк. Седнахме на пейка до детската площадка.
– Мамо, добре ли си? – попита ме той. – Изглеждаш притеснена.

– Добре съм, Петре – излъгах го. – Просто съм уморена.

Не можех да му кажа истината. Как да разбия сърцето на сина си? Ами ако това унищожи семейството им? Но ако мълча, няма ли да стана съучастник?

Дните минаваха бавно. Всяка среща с Даниела беше напрегната. Тя продължаваше да ме моли за помощ с Мишо, а аз все повече се чудех какво се случва зад гърба на Петър. Една вечер я чух да говори по телефона в коридора:
– Обещавам ти, ще намеря начин… Просто ми трябва още малко време.

Гласът ѝ беше тих и тревожен. Когато ме видя, веднага затвори.
– Всичко наред ли е? – попитах я уж невинно.
– Да, просто работа… – отвърна тя и се усмихна изкуствено.

Вече бях сигурна – не си въобразявах. Но какво да правя? Споделих тревогите си с най-добрата ми приятелка, леля Станка.
– Марийче, ако беше моята снаха… щях да говоря първо с нея – каза тя строго. – Дай ѝ шанс да обясни.

Събрах смелост и една вечер поканих Даниела на чай.
– Дани, трябва да поговорим сериозно – започнах аз. – Случайно видях съобщение на телефона ти… Не исках, но то изскочи пред очите ми.

Тя пребледня и замръзна на място.
– Мария… това не е това, което си мислиш…

– Тогава какво е? – попитах я тихо.

Даниела започна да плаче.
– Иво е стар приятел от университета… Помага ми финансово, защото имаме проблеми с кредита за апартамента. Петър не знае нищо – ще се почувства като провал ако разбере…

Погледнах я невярващо.
– Но защо тези думи? Защо „липсваш ми“?

Тя избърса сълзите си.
– Той ме харесваше преди години… Сега просто използва това като начин да ме контролира. Аз не съм му изневерявала! Кълна се!

Не знаех какво да мисля. Истината ли казваше или просто се опитваше да ме заблуди? Виждах страха в очите ѝ. Беше ли възможно всичко това да е само отчаяно търсене на помощ?

От този ден вече нищо не беше същото между нас. Гледах я с други очи – със съмнение и болка. Но Мишо… той беше невинен във всичко това.

Сега всяка вечер се питам: Трябва ли да кажа истината на Петър или да запазя тайната на Даниела? Кое е по-важно – спокойствието на семейството или истината?

А вие как бихте постъпили на мое място? Може ли една тайна да спаси семейство или само го разрушава по-бавно?