Тежестта на една тайна: Майка между сина и снаха си

— Мамо, моля те, не казвай на Мария за тези пари. Не сега. — Гласът на сина ми, Димитър, трепереше по телефона, а аз усещах как гърлото ми се свива. Беше късна вечер, седях сама в кухнята, а навън дъждът удряше по прозорците като неспокойна мисъл.

— Дими, не е ли по-добре да ѝ кажеш? Тя ще разбере… — опитах се да го убедя, но той ме прекъсна рязко:

— Не, мамо! Моля те! Ако разбере, ще стане скандал. Тя няма да ме разбере. Обещай ми!

Замълчах. В този момент осъзнах, че съм хваната в капан между двама от най-важните хора в живота ми. Синът ми — моето дете, когото отгледах сама след като баща му почина млад. И Мария — снаха ми, която приех като дъщеря, макар че никога не съм имала такава.

Всичко започна преди месец. Димитър дойде при мен с угрижен вид и ми сподели, че е взел заем от приятел, за да покрие някои стари дългове. Не беше казал на Мария, защото се страхуваше от нейната реакция. Тя винаги държеше всичко да е ясно и прозрачно между тях. Аз му дадох спестяванията си — пари, които събирах за черни дни — за да върне заема и да не се стига до по-големи неприятности.

— Ще ѝ кажа, когато му дойде времето — обеща ми тогава Димитър. — Само ме прикрий засега.

Оттогава живея с тази тайна. Всеки път, когато Мария идваше на гости и ми носеше домашен сладкиш или ме питаше как съм, усещах как лицето ми гори от вина. Тя често споделяше колко трудно им е финансово напоследък, как се притеснява за бъдещето на малкия им син Алекс.

— Мамо Елена, понякога се чудя дали ще се справим — каза ми веднъж тя, докато бършеше праха в хола ми. — Дими е толкова затворен напоследък… Имам чувството, че нещо крие от мен.

Сърцето ми се сви. Исках да ѝ кажа истината. Да ѝ кажа, че мъжът ѝ не е лош човек, просто се е уплашил и е направил грешка. Но обещанието към сина ми тежеше като камък на шията ми.

Вечерите станаха безсънни. Въртях се в леглото и мислех: „Правилно ли постъпвам? Не предавам ли Мария? Ами ако тя разбере от друг? Ще ме намрази ли?“

Една неделя всички се събрахме у дома за обяд. Алекс тичаше из стаята с количките си, а Мария и Димитър тихо спореха в кухнята. Чувах откъслечни думи:

— …нещо криеш от мен…
— Не е вярно…
— Виждам ти очите!

В този момент чашата преля. Влязох при тях и ги погледнах право в очите.

— Деца, трябва да поговорим — казах с глас, който не познах.

Димитър ме изгледа умолително: „Мамо, моля те…“

Мария ме хвана за ръката:

— Мамо Елена, ако знаеш нещо… Моля те, кажи ми! Аз не мога повече така!

Погледнах ги и усетих как сълзите напират в очите ми. Бях разкъсана между две любови — към сина си и към жената, която му е дала семейство.

— Мария… — започнах тихо. — Има неща, които не са мои да ги казвам…

Тя се разплака. Димитър сведе глава.

— Значи има тайна! — извика тя през сълзи. — И ти я пазиш от мен!

В този момент Алекс влезе в кухнята и ни погледна уплашено. Усетих как всичко се разпада пред очите ми.

След този ден Мария почти не говореше с мен. Димитър беше още по-затворен. Аз останах сама със своята вина и въпроси без отговор.

Минаха седмици. Един ден Мария дойде при мен сама.

— Мамо Елена — каза тя тихо. — Знам, че си искала да помогнеш на Дими. Но ти си майка и на двама ни вече. Не можеш да избираш страна.

Погледнах я през сълзи:

— Прости ми…

Тя ме прегърна силно:

— Просто искам да знам истината. Защото само така можем да сме семейство.

В този момент разбрах колко е важно доверието. И колко лесно може да бъде разрушено от една тайна.

Сега често се питам: Кое е по-важно — да защитиш детето си или да бъдеш честен към всички? Има ли изобщо правилен избор в такава ситуация? Какво бихте направили вие?