В една мрачна вечер в Пловдив, докато приготвях гъсти картофи за вечеря, приятелката ми Мария необуздано заяви нещо, което преобърна представите ми за справедливост. Гледах как жената, майката на бившия ми, пазарува из супермаркетите, купувайки мезета и вина без да брои стотинките, а аз чертаех мислено как с остатъците в портфейла си ще се оправя до края на седмицата. Несправедливостта, ежедневните битки и детските сълзи се смесиха в мен с гнева, болката и страха, че майчинството без подкрепа няма да остави сили да продължа.