В разгара на семейна криза, аз, Мария, се изправям пред трудното решение дали да прехвърля апартамента си на сина си Иван. След като събитията се развиват неочаквано, осъзнавам, че доверието ми е било предадено и трябва да взема решение, което ще промени живота на всички ни. Въпросът за наследството разкрива дълбоки рани и напрежение в семейството ни.
Разкъсана между желанието да защити сина си и страха да не го загуби, една майка безпомощно наблюдава как синът ѝ е манипулиран от съпругата си. Вътрешната ѝ борба се засилва, докато обмисля дали разкриването на истината си струва риска да разруши връзката им завинаги.
Трудно ми е да разбера защо синът ми постоянно поставя съпругата си пред собственото си семейство.
„Чувствам се изгубена,“ признава шестдесет и пет годишната госпожа Иванова, с глас, изпълнен с разочарование. „Синът ми винаги застава на страната на жена си! Каквото и да кажа, той винаги я защитава. ‘Мамо,’ настоява той, ‘Мария знае какво прави, тя не е наивна…’ Той вярва, че Мария винаги е права, дори когато тя…“
В тих квартал в България, майка се грижи за своята обичана розова градина, копнеейки за присъствието на сина си, който живее далеч. Животът поднася неочаквани предизвикателства и двамата разбират, че понякога любовта не е достатъчна, за да преодолее разстоянието.
От нежните години на детството до сложностите на зрелостта, Иван е оплетен в невидимите струни на своята майка, Мария. Въпреки че е изковал свой собствен път и се е преместил в нов град, влиянието на Мария остава непреклонно. С ключ за дома му, нейните неочаквани посещения предизвикват безпокойство и конфликти. Когато Иван най-накрая повдига въпроса, реакцията на Мария само разширява пропастта между тях.
Представете си това: снахата ми дори не се опитва да скрие факта, че не ме харесва! Казва ми го направо в лицето при всяка възможност. И синът ми знае за това! Ето ме, на шейсет години, чувствам се като най-нежеланата майка и свекърва. Винаги съм знаела, че да имаш само едно дете е лоша идея. Не можеш да ги задържиш завинаги.
