„Когато любовта идва с условия: Как да се справим с живота с мамино синче“

Мария винаги е била романтичка по душа. Тя вярваше в съдбата и магията на случайните срещи. Така че когато срещна Иван в любимото си кафене в центъра на София, почувства искра, която не беше изпитвала от години. И двамата посегнаха към една и съща книга на рафта в малката библиотека на кафенето и очите им се срещнаха с обща усмивка.

Иван беше всичко, което Мария търсеше: интелигентен, забавен и искрено заинтересован от нейните мисли и мнения. Прекараха часове в разговори за любимите си автори и обсъждане на достойнствата на различни литературни жанрове. Когато се разделиха, Мария почувства трепет на вълнение, докато му подаваше номера си.

Иван се обади още на следващия ден и първата им среща беше насрочена за уикенда. Прекараха вечерта в уютен италиански ресторант, където чарът на Иван беше напълно разкрит. Той слушаше внимателно, докато Мария разказваше за работата си като графичен дизайнер и споделяше истории от работата си като софтуерен разработчик. Докато се разхождаха по крайбрежната алея след вечеря, Мария се почувства обнадеждена за това накъде може да води тази нова връзка.

Въпреки това, с превръщането на седмиците в месеци, Мария започна да забелязва нещо странно в живота на Иван: майка му, Елена, изглеждаше като всеприсъстващо влияние върху него. Започна с малки неща, като например Иван да споменава, че трябва да се консултира с майка си преди да прави планове или да отменя срещи, защото Елена имала нужда от помощ у дома.

В началото Мария намираше за мило това, че Иван е толкова близък със семейството си. Но с времето стана ясно, че участието на Елена в живота на Иван е повече от просто семейна близост — това беше контрол. Иван често се съобразяваше с мнението на майка си за всичко — от това какво да облече до как да прекара уикендите си.

Промяната настъпи, когато Иван предложи да заживеят заедно. Мария беше развълнувана от перспективата да издигнат връзката си на следващото ниво, докато не осъзна, че идеята на Иван за „съвместно съжителство“ включваше живот в апартамента в мазето на къщата на майка му.

„Помисли си за това като начин да спестим пари,“ каза Иван с надеждна усмивка. „Освен това мама прави страхотна лазаня!“

Мария почувства как стомахът й се свива. Тя обичаше Иван, но мисълта да живее под зоркия поглед на Елена беше задушаваща. Опита се да изрази притесненията си, но Иван ги отхвърли, настоявайки че това ще бъде временно и че ще имат достатъчно лично пространство.

С напредването на дните Мария се чувстваше все по-разкъсана. Искаше да бъде с Иван, но не можеше да се отърве от усещането, че винаги ще бъде на второ място след майка му. Последната капка дойде, когато Елена се обади по време на една от срещите им, за да напомни на Иван за семейно събитие, което той беше забравил. Вместо да се извини на Мария за прекъсването, Иван веднага промени плановете им, за да угоди на майка си.

Чувствайки се победена, Мария осъзна, че не може да се състезава с влиянието на Елена върху Иван. Тя прекрати връзката, знаейки че заслужава някой, който може да приоритизира тяхното партньорство без външна намеса.

Докато се отдалечаваше от това, което можеше да бъде обещаващо бъдеще с Иван, Мария почувства смесица от тъга и облекчение. Тя знаеше, че е взела правилното решение за себе си, дори ако това означаваше да се раздели с някой, когото дълбоко обичаше.