Навиците на харчене на съпруга ми изчерпват нашите спестявания, докато съм на командировка

Никога не съм си представяла, че шестмесечна командировка в София ще се превърне във финансов кошмар. Като ръководител на проекти в технологична компания, бях развълнувана, когато ми предложиха възможността да ръководя голям проект в оживения град. Това беше шанс да напредна в кариерата си и да изживея живота в едно от най-динамичните места в света. Въпреки това, не очаквах, че съпругът ми, Иван, ще започне да харчи нашите трудно спечелени спестявания с тревожна скорост, докато съм далеч.

Иван и аз сме женени от пет години и винаги сме били внимателни с финансите си. И двамата работим усилено и сме успели да спестим прилична сума за бъдещето си. Но откакто съм в София, навиците на харчене на Иван са извън контрол. Започна с малки покупки – нови дрехи, джаджи и по-често хранене навън. Забелязах тези промени по време на нашите седмични видео разговори, но ги отхвърлих като незначителни удоволствия.

С течение на седмиците разходите станаха по-големи. Иван купи нова кола, твърдейки, че е необходима актуализация. Той също започна да организира разточителни партита в дома ни в Пловдив, канейки приятели и познати за екстравагантни вечери и забавления. Всеки път, когато го конфронтирах за разходите, той ме уверяваше, че всичко е под контрол и че просто се опитва да се наслади на живота, докато ме няма.

Въпреки уверенията му, не можех да се отърва от усещането, че нещо не е наред. Реших да разгледам по-отблизо нашите банкови извлечения и кредитни сметки. Това, което открих, беше шокиращо – нашите спестявания намаляваха бързо и натрупвахме дългове с тревожна скорост. Финансовата възглавница, която бяхме изградили с толкова усилия, изчезваше пред очите ми.

Опитах се да говоря с Иван за ситуацията, надявайки се да намерим решение заедно. Но всеки разговор завършваше с разочарование и отричане. Той настояваше, че заслужава да се наслаждава на себе си, докато ме няма и че скоро ще намали разходите. Неговото пренебрежително отношение само подхранваше моята тревожност и гняв.

Когато командировката ми наближи своя край, осъзнах, че финансовата ни ситуация е станала критична. Дългът се увеличаваше и спестяванията ни бяха почти изчерпани. Чувствах се в капан и безпомощна, знаейки че завръщането ми у дома ще бъде засенчено от надвисналата финансова криза.

В последен опит да спасим финансите си се обърнах към финансов съветник за насоки. Съветникът препоръча създаването на строг бюджет и незабавното намаляване на ненужните разходи. Въпреки това, прилагането на тези промени изискваше сътрудничеството на Иван, което изглеждаше все по-малко вероятно.

Най-накрая дойде денят, когато се върнах у дома в Пловдив. Вместо радостното събиране, което бях очаквала, ме посрещнаха напрежение и недоволство. Иван отказа да признае сериозността на ситуацията и връзката ни започна да се разпада под тежестта на финансовия стрес.

Въпреки най-добрите ми усилия да се справя с проблема, навиците на харчене на Иван продължиха безконтролно. Нашето някога стабилно финансово бъдеще сега изглеждаше несигурно и доверието между нас беше непоправимо увредено. Докато седях сама в хола ни, заобиколена от останките на разточителния начин на живот на Иван, не можех да не се запитам дали бракът ни ще оцелее след това изпитание.