„Не искам внукът ми на семейното събиране – прави невъзможно да се отпусна!“: казва свекървата

Г-жа Петрова, шестдесет и пет годишна пенсионирана учителка, се суетеше в кухнята си, подготвяйки се за четиридесетия рожден ден на дъщеря си Емилия. Семейството беше решило тази година да направи събиране, нещо, което не бяха правили от дълго време. Емилия наскоро се беше преместила в нов дом и беше в средата на ремонтите, затова г-жа Петрова и съпругът ѝ предложиха да домакинстват събирането в просторната си къща с четири спални.

„От години не сме имали семейно събиране,“ каза г-жа Петрова, избърсвайки ръцете си в престилката. „Дори не помня кога за последен път бяхме всички заедно. Рожденият ден на Емилия изглеждаше като перфектния повод.“

Въпреки това, имаше едно нещо, което г-жа Петрова не очакваше с нетърпение: присъствието на внука си, осемгодишния Томи. Томи беше синът на Емилия от първия ѝ брак и винаги беше труден за контролиране. Хиперактивен и склонен към избухвания, Томи правеше трудно за всеки да се отпусне, когато беше наоколо.

„Томи е просто прекалено много,“ сподели г-жа Петрова с приятелката си Лидия по време на следобедно кафе. „Никога не седи на едно място, винаги се забърква в неприятности и не слуша никого. Обичам го, но просто не мога да го понеса на семейни събирания.“

Лидия кимна съчувствено. „Разбирам те, Мария. Някои деца са просто по-предизвикателни от други. Говорила ли си с Емилия за това?“

„Говорила съм,“ въздъхна г-жа Петрова. „Но тя става защитна. Мисли, че критикувам родителството ѝ. Не искам да предизвиквам напрежение, особено не на рождения ѝ ден.“

С наближаването на деня на партито тревогата на г-жа Петрова нарастваше. Искаше всичко да бъде перфектно за важния рожден ден на Емилия, но не можеше да се отърве от усещането за страх относно поведението на Томи.

Денят на партито настъпи и домът на семейство Петрови беше изпълнен със смях и разговори, докато членовете на семейството пристигаха от близо и далеч. Маса беше отрупана с вкусна храна, а всекидневната беше украсена с балони и гирлянди.

Емилия пристигна с Томи до себе си и г-жа Петрова се усмихна насила, когато ги посрещна на вратата. „Честит рожден ден, скъпа!“ каза тя, прегръщайки дъщеря си.

„Благодаря, мамо,“ отвърна Емилия с топла усмивка. „Томи, кажи здравей на баба.“

„Здравей, бабо,“ каза Томи, едва поглеждайки нагоре от ръчната си видеоигра.

Усмивката на г-жа Петрова леко помръкна, но тя бързо се възстанови. „Влизайте, всички са тук.“

С напредването на партито г-жа Петрова намираше все по-трудно да държи под око Томи. Той тичаше из къщата, събаряйки украси и прекъсвайки разговори. В един момент разля чаша сок върху новия килим, което накара г-жа Петрова да стисне зъби от раздразнение.

„Томи, моля те бъди внимателен,“ каза тя строго.

„Извинявай, бабо,“ измърмори Томи, но вече беше тръгнал към следващото си приключение.

Последната капка дойде, когато Томи случайно счупи ценен семеен наследник – порцеланова ваза, която принадлежеше на бабата на г-жа Петрова. Стаята замлъкна, когато вазата се разби на парчета на пода.

Г-жа Петрова почувства как сълзи напират в очите ѝ, докато гледаше счупените парчета. „Томи!“ извика тя, неспособна да скрие гнева и разочарованието си.

Емилия се втурна и сложи защитна ръка около сина си. „Мамо, това беше инцидент,“ каза тя защитно.

„Той винаги причинява инциденти,“ отвърна г-жа Петрова с треперещ от емоции глас. „Не мога да се отпусна, когато е около мен.“

Напрежението в стаята беше осезаемо, докато Емилия събра Томи и вещите им. „Може би трябва да си тръгнем,“ каза тя тихо.

Г-жа Петрова гледаше как дъщеря ѝ и внукът ѝ напускат къщата, чувствайки смесица от тъга и облекчение. Партито продължи, но атмосферата беше напрегната.

В дните след това г-жа Петрова не можеше да се отърве от чувството за вина за случилото се. Знаеше, че е наранила дъщеря си и е създала разрив между тях.

Семейното събиране не беше минало по план и г-жа Петрова остана да се чуди дали нещата някога ще бъдат същите отново.