Когато разбрах, че искат да ме оставят без дом, без глас и без право да мълча
Разбрах в един обикновен следобед, че сигурността ми е била нещо временно, а не даденост. 😶🌫️ Между семейни услуги, болнични, пари и апартамент започнах да се чудя дали търпението ми не е станало удобство за другите. 🏠💸 Най-лошото беше, че никой не беше изцяло виновен, а аз все пак се чувствах изтрита. 🤷♀️ Накрая трябваше да избера дали да пазя мира или да се скарам за правото си да остана човек, а не просто някой, който търпи. ⚖️