Сянката на новата снаха: Как една тайна разруши нашето семейство

– Бабо, какви петстотин лева? – гласът на Георги трепереше, докато държеше в ръка плика с моето име. – Вътре имаше само сто и бележка от татко.

Стоях в коридора на панелния апартамент в Люлин, а сърцето ми туптеше като лудо. Бях дала на сина си, Николай, петстотин лева за рождения ден на Георги – първородния му син от първия му брак. Знаех колко много мечтаеше за нов телефон и исках да му помогна. Но сега, след като чух думите на внука си, нещо вътре в мен се пречупи.

– Сигурен ли си, че не си объркал пликовете? – попитах тихо, опитвайки се да не покажа тревогата си.

– Не, бабо. Пликът беше с твоето име и подпис. Даже мама го видя. – Георги сведе глава и стисна устни.

В този момент разбрах, че трябва да говоря с Николай. Но още по-силно усещах сянката на Мария – новата му жена. Откакто се ожени за нея преди две години, нещо в него се промени. Сякаш беше станал друг човек – по-студен, по-отдалечен, особено към Георги и бившата му съпруга Даниела.

Вечерта, когато всички гости си тръгнаха, останах сама в хола с мислите си. Телефонът ми звънна – беше Даниела.

– Госпожо Иванова, благодаря ви за подаръка. Георги много се зарадва, макар че беше малко разочарован от сумата. – Гласът ѝ беше напрегнат.

– Даниела… – започнах колебливо. – Аз дадох на Николай петстотин лева за Георги. Не знам какво се е случило.

От другата страна настъпи тишина.

– Не се учудвам – прошепна тя най-накрая. – Откакто е с Мария, всичко е различно. Георги го вижда все по-рядко. А когато идва, винаги е напрегнат и бърза да си тръгне.

Затворих телефона с тежест в гърдите. Реших да говоря с Николай още същата вечер. Когато му се обадих, той звучеше раздразнен:

– Мамо, какво има? Уморен съм.

– Николай, трябва да те попитам нещо важно. Даде ли на Георги целия плик с парите?

Настъпи пауза.

– Да, разбира се. Всичко беше вътре.

– Георги твърди, че е имало само сто лева…

– Мамо! – прекъсна ме той рязко. – Не знам какво си объркала, но не ми се занимава сега.

Чух глас на Мария на заден план:

– Николай, остави я! Винаги прави драми!

Стиснах зъби и затворих телефона. Сълзи напълниха очите ми. Какво се случваше със сина ми? Кога стана толкова чужд?

Следващите дни бяха мъчителни. Опитвах се да говоря с Николай отново, но той все ме отбягваше. Даниела ми сподели, че Георги е станал затворен и тъжен. В училище също имал проблеми – бил разсеян и често се карал с приятелите си.

Една вечер реших да отида до дома на Николай и Мария в Младост без предупреждение. Когато отвориха вратата, Мария ме изгледа студено:

– Какво правиш тук?

– Искам да говоря с Николай насаме – отвърнах твърдо.

Тя се изсмя:

– Той няма време за твоите интриги.

Николай се появи зад нея, изглеждаше уморен и раздразнен.

– Мамо, моля те…

– Николай! – прекъснах го аз. – Кажи ми истината! Какво стана с парите за Георги?

Той замълча за миг, после погледна към Мария и прошепна:

– Нямахме достатъчно за сметките този месец… Мария каза…

– Аз казах, че не можем да даваме толкова пари на дете! – намеси се тя остро. – Имаме свои нужди!

Погледнах ги и усетих как гневът ми кипи.

– Това дете ти е син! Той има нужда от теб! Не можеш да го пренебрегваш заради новото си семейство!

Мария ме изгледа презрително:

– Време е да разберете, че вече не сте част от нашия живот.

Излязох от апартамента със свито сърце. По пътя към вкъщи плаках като дете. Спомних си времето, когато Николай беше малък – как го прегръщах след всяко падане, как му четях приказки вечер… Кога се превърна в този човек?

След този ден връзката ни стана още по-студена. Николай почти не ми вдигаше телефона. Георги страдаше мълчаливо, а аз се чувствах безсилна да помогна.

На Коледа изпратих подарък на Георги през Даниела. Той ми написа кратко съобщение: „Благодаря ти, бабо! Липсваш ми.“

Седях сама пред елхата и си мислех: Кога парите станаха по-важни от любовта? Как позволихме една чужда жена да раздели нашето семейство? И ще намерим ли някога пътя обратно един към друг?

Може би вината е моя… Може би трябваше да се боря повече за сина си… Но дали някой ден ще мога пак да прегърна семейството си цяло? Как мислите – има ли прошка за такива рани?