Когато мъжът ми си тръгна точно когато най-много имах нужда от него, а после се върна все едно нищо не е станало
Седях на пода в кухнята в панелката ни в Люлин и гледах бележката му, без да мога да повярвам какво чета 😶🌫️ Оказа се, че изчезването му не е било просто бягство, а нещо много по-объркано и грозно, свързано със страх, болест и срам 💔 Аз обаче останах сама с детето, с вноската по кредита и с онова мълчание, което ти влиза под кожата 🧾 Сега още не знам дали прошката изобщо има смисъл, когато тялото ти помни всичко 🤷♀️